Б. Димитров с фантастичен сценарий за Бойко, Каракачанов, Веждичката

Системата на парламентарната република се е изчерпала. 41 партии в момента са в парламента – как се управлява държава така? Ако станем президентска република ще бъдат очистени 398 от 400-те партии. Ще останат 2, максимум 3, както е във Франция и САЩ. Когато се видим с Борисов си говорим за история, избягвам да му давам съвети, защото знам колко е сложна обстановката и с колко неща трябва да се съобразява”, каза Димитров пред Нова телевизия.

 

„Винаги съм оптимист. Истината е, че понякога прекаляваме с трудностите. Живеем с усещането, че загиваме и е непоправимо. Аз знам, че България е преживяла много по-страшни моменти в своята история. Всяка държава им възходи и падения. Ние в момента сме в падение, дори не е главоломно. Ще излезем от кризата и ще тръгнем напред”, увери историкът.

 

Ето и целия разказ, озаглавен „България, 1 януари 2020 г.”

 

Президентът Бойко Борисов се събуди, както винаги в 6 часа. Погледна електронния секретар – 1 януари 2020 г. Не му се ставаше, но нямаше как – на масата освен половинлитрова чаша димящо турско кафе, го чакаше и дълъг лист с програмата за деня. Осемнайсет точки бе тази програма и като шеф на президентска република трябваше да я изпълни. „Мамка му на този главанак Божидар Димитров, дето го послушах и направих референдум за смяна на формата на управление. Ако бях президент на парламентарна република, сега щях да се будя в някоя от ловните хижи на Емо Ротманса или на Миро Мършата. И никаква работа. А сега - 18 точки в програмата”.

 

Първата бе среща с областния управител на Охридска област Красимир Каракачанов. Знаеше защо го търси. Щеше да иска пари за лагерите за бежанци. След като през 2015 г. в Черно море, в периметрите „Кан Аспарух” и „Терес”, бяха открити огромни количества газ и нефт, с които България, освен че задоволи нуждите си и започна да изнася, средната работна заплата стана 5500 евро и страната ни стана привлекателна за бежанци от цял свят. Отгоре на всичко, чрез референдуми, подобни на шотландския и каталонския (само че успешни) към България се бяха присъединили през 2018 г. Македония, Поморавието и Западните покрайнини, Северна Добруджа и Северна Гърция със Солун барабар и Одринска област до Чаталджа. „Добре, че референдумът в Истанбул не успя - какво щях да го правя този 25-милионен град. Пък и щях да се скарам с моя приятел Ердоган, той едвам преглътна отпадането на Одринска област от Турция” – каза си наум Бойко. Наум, защото знаеше, че го записват – всичко, което кажеше на глас, се появяваше всяка сряда в „Галерия”. Цецо Цветанов се скъсваше от работа да открие записвачите и все не успяваше.

 

Бойко погледна отново листа с програмата. Втората среща бе с шефа на „Газпром”, долетял внезапно в България вчера. И тук знаеше за какво става дума. Путин му се бе обадил по телефона снощи. Русия не можела да изпълнява в пълен обем доставките си за газ към Китай и молеше да купува от нас по 20 милиарда куб. метра годишно. „Ще може – каза си Бойко, - но на цена 485 долара за 1000 кубика. Колкото ние плащахме до 2015 г. И ако признаят, че Кирил и Методий са българи и че са взели от нас и християнството, и азбуката. Иначе – да плащат неустойки на китайците”.

 

Прегледа набързо останалите. Слава богу, повечето от тях бяха дреболии от рода Лозенград искаше автомагистрала до Царево, село Долно Уйно искаше църква. А управителят на област Кавала искаше помощ от масовата емиграция на англичани в топлите земи на Беломорието. Повечето били пияници, не работели и тежали на социалната система. Почти напълно я изсмукали. Бойко се почеса по главата. Поиска да викне социалния министър, но се сети, че Каролев го бе набил в ефир и пратил в болница само преди три дни. „Ще трябва да намерим решение с този наплив на англичани – помисли си Бойко. – Поне да бяха водопроводчици като поляците”. Емигрантите от Полша наистина пиеха, но работеха яко – и като водопроводчици, и като миньори в мините на Ковачки.

 

А и един протест трябваше да изслуша. Френският посланик щеше да му предаде нота на Ке д´Орсе, с която се протестираше срещу поведението на българския посланик в Париж Валери Симеонов. Той бил заявил по френския канал 5, че френското правосъдие е жива цигания. Това - по повод заводите „Рено”. Телевизия „Скат” ги бе купила законно, но френски съд бе уважил иска на бившите френски собственици и им бе върнал заводите. „Ще му тегля една майна – каза си Бойко. - Франция най-сетне трябва да разбере, че в ЕС сме равни, но някои са по-равни. Все пак ние сме велика сила, а не Франция, и ако много знаят, няма да им предадем двете ядрени подводници, дето им ги строим във Варна. Имаме пари да им платим неустойката. Ще ги зачислим в нашия беломорски флот”.

 

След това се протегна в леглото. Поне вечерта щеше да бъде забавна: „Левски” щеше да играе финал за Шампионската лига с „Челси”. Резултатът бе ясен: Абрамович предложил на Батков 5 млн. паунда „Левски” да не бие с много унизителен резултат – с 2:1, най-много с 3:1, а не с обичайните си резултати 7:0, 6:1, 5:0 и т.н.

 

Бойко взе чашата с кафето и отпи първата глътка. До листа с програмата стоеше лист с текст, представен му за одобрение от Веждичката – културния министър. Текстът бе за плочата, която щеше да стои над централния вход на реставрираната Голяма базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове „Построена в 866–870 г. от цар Борис–Михаил и възстановена от Президент Бойко Борисов”. Борисов допълни: „в 2015–2019 г.”. „Поради фамилията, може след време да помислят, че съм му син – рече си Бойко. – „Добре е да се съчетае освещаването й с откриването на автомагистрала „Хемус”. Лилито Павлова и този път се беше справила навреме.