0|
7272
|24.11.2016
АРТ ДЖУНГЛА
Емир Кустурица на 62 – кинорежисьорът на XXI век
Но Кустурица го постига още преди да навърши 40 години. Той е едва 26-годишен, когато към името у е прикрепена неофициалната титла „кинорежисьор на XXI век”. А е на 36, когато вече го познава целият свят и е поканен да преподава кинорежисура в Колумбийския университет в САЩ. Роден е на 24 ноември 1954 година в Сараево.
Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които печели награди.
Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага. Там създава първите си късометражни филми - „Част от истината" и „Есен". За дипломната си работа - късометражката „Герника", получава първа награда на фестивала за студентски филми в Карлови Вари.
През 1979 г. снима едночасовия телевизионен филм „Кафе „Титаник" по Иво Андрич.
Пълнометражният му дебют е телевизионният филм „Невестите идват", забранен от югославската цензура „по морални съображения".
За първи път е удостоен със Златна палма на кинофестивала в Кан през 1985 година за филма си „Баща в командировка" . Тогава лично Милош Форман в качеството си на председател на фестивалното жури провъзгласява 30-годишния тогава югославски режисьор за надежда на европейското и световното кино.
Всъщност звездата на Емир Кустурица изгрява на филмовия небосклон четири години по-рано, когато на Венецианския кинофестивал грабва специалната награда за най-добър дебют с филма си „Спомняш ли си, Доли Бел?" - още една история за порастването (отчасти автобиографична), разгърната на фона на неговия роден град Сараево.
Виталността, бруталността и мачизмът още тогава се превръщат в трите стълба, върху които се изгражда впоследствие прочутият „стил на Кустурица", повлиял облика на световното кино през 80-те и 90-те години.
Втората си Златна палма в Кан получава за филма „Ъндърграунд".
Кустурица се проявява и в областта на музиката: в рок групата „Пушенето забранено" е свирил като бас-китарист, а сега свири като китарист с променения състав, който има и английско име No Smoking Orchestra. Заедно обикалят света и изнасят концерти под името Emir Kusturica & No Smoking Orchestra.В интервютата, които винаги охотно раздава, Кустурица се самоопределя като рок музикант, който по недоразумение снима филми в почивките между репетициите.
Смята себе си за антиглобалист, но в същото време е живял в продължение на четири години в Ню Йорк, 10 в Париж и още толкова в Белград. От 20 години притежава френски паспорт, но продължава да твърди, че е югославянин, макар и да знае отлично, че няма такава националност.
Макар да е от мюсюлмански произход, през 2005 г. Кустурица се отказва от исляма и се покръства в християнската вяра, приемайки славянското име Неманя. По този начин окончателно отрязва пътя си назад към родния Сараево, където не е стъпвал след 1992 г.
Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага. Там създава първите си късометражни филми - „Част от истината" и „Есен". За дипломната си работа - късометражката „Герника", получава първа награда на фестивала за студентски филми в Карлови Вари.
През 1979 г. снима едночасовия телевизионен филм „Кафе „Титаник" по Иво Андрич.
Пълнометражният му дебют е телевизионният филм „Невестите идват", забранен от югославската цензура „по морални съображения".
За първи път е удостоен със Златна палма на кинофестивала в Кан през 1985 година за филма си „Баща в командировка" . Тогава лично Милош Форман в качеството си на председател на фестивалното жури провъзгласява 30-годишния тогава югославски режисьор за надежда на европейското и световното кино.
Всъщност звездата на Емир Кустурица изгрява на филмовия небосклон четири години по-рано, когато на Венецианския кинофестивал грабва специалната награда за най-добър дебют с филма си „Спомняш ли си, Доли Бел?" - още една история за порастването (отчасти автобиографична), разгърната на фона на неговия роден град Сараево.
Виталността, бруталността и мачизмът още тогава се превръщат в трите стълба, върху които се изгражда впоследствие прочутият „стил на Кустурица", повлиял облика на световното кино през 80-те и 90-те години.
Втората си Златна палма в Кан получава за филма „Ъндърграунд".
Кустурица се проявява и в областта на музиката: в рок групата „Пушенето забранено" е свирил като бас-китарист, а сега свири като китарист с променения състав, който има и английско име No Smoking Orchestra. Заедно обикалят света и изнасят концерти под името Emir Kusturica & No Smoking Orchestra.В интервютата, които винаги охотно раздава, Кустурица се самоопределя като рок музикант, който по недоразумение снима филми в почивките между репетициите.
Смята себе си за антиглобалист, но в същото време е живял в продължение на четири години в Ню Йорк, 10 в Париж и още толкова в Белград. От 20 години притежава френски паспорт, но продължава да твърди, че е югославянин, макар и да знае отлично, че няма такава националност.
Макар да е от мюсюлмански произход, през 2005 г. Кустурица се отказва от исляма и се покръства в християнската вяра, приемайки славянското име Неманя. По този начин окончателно отрязва пътя си назад към родния Сараево, където не е стъпвал след 1992 г.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
