Ето я историята на човешките вярвания

Сър Джеймс Дж. Фрейзър (1854–1941) e изтъкнат антрополог, теолог и класически филолог, професор в Ливърпулския университет. Носител е на редица високи академични награди, а през 1914 г. получава рицарско звание. Представител на социалната антропология, той има голям принос в изследването на тотемизма, магията и религиите в историята на човечеството. Авторът е едно от най-бележитите имена в етнографията и оказва огромно влияние в развитието на сравнителния метод. Той е един от родоначалниците на сравнителното изучаване на религиите.

„Златната клонка“ е най-известното произведение на Фрейзър. Трудът е публикуван за първи път през 1890 г. и е изключителен синтез от изследванията на автора в областта на класическата филология, теологията, етнологията и фолклора. В книгата е събран огромен фактологически материал, който впоследствие служи за основа на изследванията на редица учени и изследователи. В „Златната клонка“ Джеймс Фрейзър разглежда редица обичаи и вярвания у европейските народи. Въз основа на множество проучвания и съпоставки, използвайки сравнителния метод, авторът достига до извода за връзка между първобитните вярвания, които са станали основа на съвременните религии. Трудът му обхваща широк кръг от антропологични изследвания, а Фрейзър е и първият, който предполага наличието на връзка между мит и ритуал. Основни принципи в изследването са еволюционното развитие и идеята за наличието на психическо единство на човечеството. Разгледан е универсалният цикъл живот-смърт-възраждане. В книгата са направени паралели между древните култури и ранното християнство. Авторът прилага еволюционната теория в антропологията и въвежда три стадия в развитието на човечеството: магия, религия, наука. В първия стадий хората вярвали, че могат да променят по магичен начин света около тях, във втория се налага вярата, че светът се управлява от богове и свръхестествени същества, а в третия – че светът се управлява от законите на природата. Теорията е подкрепена с описания на различни обичаи и ритуали от историческото развитие на човечеството като календарни култове, жертвоприношения, преминаването на човешката душа в ново тяло, посвещаване на юношите в пълнолетие и др.

„Златната клонка“ е сравнително историческо изследване на митологията и религиите на човечеството от древността до съвремието. Книгата е безценно четиво както за учени в областта на философията, историята, етнологията и фолклористиката, така и за всички интересуващи се от историята на човешките вярвания. Едно от многото й достойнства е преводът на Цветан Петков. Изданието е част от луксозната поредица „Тезаурус“, заедно с „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи, новия превод на „Владетелят“ на Макиавели (изданието е билингва), „Залезът на Запада“ на Освалд Шпенглер и др.

Откъс от „Златната клонка“, Джеймс Фрейзър

Магия и религия

Посочените в миналата глава примери достатъчно илюстрират общите принципи на индуктивната магия и нейните две подразделения, които нарекохме хомеопатична и контагьозна. Видяхме, че в някои от изложените досега примери се приема съществуването на духове и се правят опити да се спечели тяхното благоволение с молитви и жертвоприношения. Но тези случаи са, общо взето, изключения. Това е магия, оцветена или примесена с религия. В своята чиста и неподправена форма индуктивната магия приема, че в природата едно събитие следва друго – неизбежно и по необходимост, без намесата на духове и хора. Така нейната основна идея е тъждествена е основната идея на съвременната наука – в основата както на магията, така и на науката е вярата, подразбирана, но твърда и истинска, в природния ред и единство. Магьосникът не се съмнява, че едни и същи причини винаги водят до едни и същи следствия, че изпълнението на съответната церемония, придружено със съответното заклинание, неизбежно ще доведе до желания резултат, освен ако се случи така, че неговите заклинания бъдат осуетени и провалени от по-силните заклинания на друг вълшебник. Той не се моли на по-висша сила, не търси благосклонността на някакво непостоянно и капризно същество, не се унижава пред някакво ужасно божество. Но колкото и голяма да е според него силата му, тя в никакъв случай не е произволна и неограничена. Той може да я упражнява единствено докато се придържа строго към правилата на своето изкуство или към – нека ги наречем природните – закони, както той ги разбира. Да пренебрегне тези правила, да наруши тези закони и в най-дребните им подробности означава да предизвика провал и това излага неопитния практик на ужасна опасност. Ако той претендира за власт над природата, то тази власт е конституционна, строго ограничена в своя обхват и упражнявана в пълно съответствие с древната традиция. Затова аналогията между магическата и научната концепция за света е обоснована. И двете приемат, че последователността на събитията е напълно установена и неизбежна, защото се определя от неизменни закони, чието действие може да се предвиди и точно да се изчисли; отхвърлят се елементите на каприз, на случайност в природното развитие. И двете разкриват привидно безграничен кръгозор от възможности за онзи, който знае причините за нещата, може да задвижи тайните лостове и да постави в движение огромния и сложен механизъм на света. Оттук и огромната привлекателна сила, която са упражнявали върху човешкото съзнание магията и науката, оттук и могъщият стимул, който са дали на стремежа към знания. Те подмамват уморения изследовател, упорития пътешественик напред и все напред през пустинята на разочарование в настоящето, към безкрайните перспективи на бъдещето; те го водят към върха на една изключително висока планина и му показват отвъд тъмните облаци и спускащата се мъгла в краката му видението на небесния град, който, макар и в далечината, блести с неземно великолепие, потопено в светлината на мечтите.

Фаталната грешка на магията не е, че приема като общо правило една законосъобразна последователност от събития, а нейното изцяло погрешно схващане за естеството на частните закони, които определят тази последователност. Ако анализираме разгледаните на предишните страници примери за индуктивна магия, които могат да се приемат като добра илюстрация на магиите изобщо, ще установим, както вече посочих, че всички те са погрешни приложения на единия или другия от двата основни закона на мисленето, а именно асоциацията на идеи по съприкосновение в пространството и времето. Погрешната асоциация на подобни идеи води до хомеопатична или имитативна магия; погрешната асоциация на съприкосновени идеи води до контактна магия. Сами по себе си асоциативните принципи са неоспорими и абсолютно нужни в процеса на човешкото мислене. Приложени правилно, те водят до науката, приложени неправомерно – до магията, незаконнородената сестра на науката. Затова е банално, едва ли не тавтология да кажем, че всяка магия е по необходимост фалшива и безплодна, защото ако би била вярна и плодотворна, тя няма да е вече магия, а наука. От най-ранни времена човекът се е захванал да търси общи правила, с помощта на които да използва за своя облага реда на природните явления и в дългото си търсене е събрал огромна колекция от максими, някои от тях златни, а други – чист отпадък. Истинските или златните правила представляват корпуса на приложната наука; погрешните са магия.