Фестивалите в Созопол излапаха 20 кино дебюта

Температурата е около 11 °C и е много тихо. От време на време някой се провиква:„Брееехуууу, маммаа вии д..еееее, хуууу”… Чуват се все по-рядко преминаващи автомобили, защото е вече 23.30 часа и шопите си бързат за у тех си. Лято е. Студено е. Разбира се , оти сичко се обръка вече и оно си треба да се осмислим. То и времето ни се обърка, и гащите ни оширеха, ма що си требе, оно си сака! Ама риба да има. Жабите са се онодили и си крекат, за да се преброат. Некой изцапа по водата, ама това е не оти е паднал дека е пиян, а оти фърли празна бутилка и тя цапна у водата мама и деебем, до сами мою капан. Яз съм фърлил въдица и чекам платика.

Оплатиках се. Замразна ми газо да чекам и че пийнем едно малко ракийче. Фърлих въдица и чекам и пием..кола. Оти съм у кереча.. Некой стреля. Я не знам, оти стрелят така нагоре по язовиро, ма се чудим, като стрелят, стрелят и после как, че отчетат патрону у МВР-то… Те на Искъро много стрелят..Па МВР-то нека ги следат. Че ги фанат...га аз фанем платика.
Лято е и аз излязох за една нощ на Искъра, за да половя платика и се сетих, кой знае защо, за изминалия театрален сезон и за фестивалите и турнетата, на които бяхме с моите прекрасни колеги от Театъра на армията (гръм да ги удари, дано)
Някои от тях ме помолиха да напиша нещо във вестника. Радвам се, че всъщност приключи театралният сезон, който с толкова мъка изиграхме, и дойде време за почивка и равносметка.

През лятото, а и малко преди него, е време за фестивали. Театрални, музикални, кино-, фолклорни, джаз, винени, ракиени, кукерски, мидени и т.н. Фестивалът в България е толкова важен, че тези, които го организират, се смятат за наследници на Дионисий. Тях партии и правителства не ги бъркат, защото фестивалите са „за изкуството“. И ги има при всяко правителство. Особено театралните. Е, сега ще ви кажа какво са фестивалите за театър във фестивална България.

Някак си ми писна от фестивали С изключения, разбира се, и то немалки. За тях - след малко. Фестивалът по своя смисъл е празнично и знаково събитие, което, най-малкото, би трябвало да остави красив и дълъг спомен от преживяното. Такъв е фестивалът „Любовта е лудост“ във Варна. Театралният фестивал в Банско също. Това са непечалбарските фестивали. Чувстваш се добре и не плащаш, че си там. За да има фестивали, понякога (почти винаги) актьорите у нас си плащат. Бил съм на всички възможни фестивали в България и винаги съм си плащал, че съм там. Що?

Организаторите на фестивали смятат, че всички участващи са им длъжни, защото са поканени и, видите ли, „оценени“ и им се осигуряват техните командировъчни (20лв. на ден). И тези командировъчни се дават от театъра гост! Получава се някаква странна симбиоза между държавен театър и частен фестивал, в която се сещайте кой е губещият. Актьорите. Хубаво, театърът прави някаква бройка билети с цел оцеляване и изплащане на сума за билет като дотация от страна на министерството. По някаква унгарска програма, която се проваля с гръм и трясък. Щяло да има ДМС (допълнително материално стимулиране) в държавните театри! Има, ама друг път. Военният се скъса да играе на пълни салони, от турнета и фестивали и вече шест месеца няма ДМС-та. Значи излъгаха! 20 лева командировка и яж франзела три пъти на ден
когато си в турне. Осигурили били спането?! Да ви…. И то, какво спане! В Созопол е супер спането.

Дим и димки от страна на частника Димов. А и кой знае защо, Димов има за медийни партньори БНТ и БНР, които да му отразяват частния фестивал от време оно. Ебаси майката. Как става това с парите на видиотения данъкоплатец, бе? Никой БНТ-зрител няма нужда от репортажа вечер! Вяра , сознай ся. Да си плаща за „отразяването“ първата цигулка в доносите. С тези пари, които трошите в Созопол, можете да дотирате 20 кинодебюта! Които да са на международни фестивали! В кинопроизводството имам предвид. От преди десети, та до днес. Нищо, аз ще ви оправя при следващата власт!

Та стигнахме до 20 лева на ден. На тези пари у нас се мръщят просяците, които изкарват тройно повече. Един такъв просяк , който стоеше пред моя театър, веднъж ми каза: „Седни до мене и ще видиш как ще изкараш за един ден цялата си заплата за месеца. Само трябва да мънкаш.“ Ето - мънкам. Некой на язовиро па стреля и аз че се убадим е сеги на Цветанов.
Та да се върна на тези приятни фестивали. Фестивалите са фрашкани със спонсори, а ние, актьорите, буквално трябва да си плащаме, за да ходим и да играем. Парадоксалното е, че по-бедните фестивали плащат по някой левец, докато по- богатите - не. А директорчетата на театри - юруш на фестивала. Получава се така, че „директорчето“ на поверения му театър започва да си мрази актьорите, защото мънкат против фестивалите!

Евала на „щатния“ Павел Васев, че казва: „Това струва толкова, това толкова и край. Ако щете.” Не го интересува дали са го поканили в Чепръчане или във Варна. Ама на организаторите и собствениците им дреме. Нали си бичат кинти. Един млад колега веднъж каза нещо много смешно и жалко: „ Колеги, моля ви, дайте да съберем парите, които ще изхарчим на турнето, и да ги внесем в театъра! Така хем ще си спестим ходенето, хем ще се отчетем пред министерството, хем ще загубим същите пари.. После, продължи колегата, за какво е това министерство? Не е ли по добре да си минем към Министерството на финансите, и без това от там казват какво да се случва. Защо държавата да плаща огромни разходи, командировки и заплати на тия кияци от културното ведомство? Така се възмути колегата. Ама не е само той.

Сега се сетих, че ме помолиха колеги за този материал. На мен ми се пишеше за платиките. Въобще не ме интересуват фестивали и такива глупости, ама нейсе, обещах. Разбира се, че има огромна разлика между заплащането на така наречените нещатни актьори и щатни, в полза на нещатните, но има един парадокс, че представленията в щатните театри, където има сформирани трупи, винаги са по-качествени от останалите. Поне така казват фестивалите и наградите им. Може ли да се сравни любимият на Премиера „Вражалец“ с „Вишнева градина“ на Народния? Едното е Вражалец, винетуто на театъра, а другото е Изкуство! И какво от това?

Нека продължим с фестивалите. Най-позорен е „Аполония”. Колегите го ненавиждат. Заради потресаващото нахалство на
компрометираните му основатели ченгета и вандалското отношение на организаторите му. Настаняват гостите си в сглобени от талашит кутийки на тавански помещения някъде при гробищата на Созопол и ги наричат квартири. Пияният син на Димов заплаши пред очите ми колега, който още се чудя защо не го съди. Отказа да пусне да гледат представлението колеги, защото нямали билети. Обижда, пияният комплексар, и гордо заявява, че е частен фестивалът и дори участниците трябва да си купуват билети?!?!?!? А те бяха участници!!! БНТ, защо не го отразихте това? А? На фестивал трябва да е приятно, да се създават контакти, да се измислят проекти. А не да те псуват.

Смисълът на един фестивал е да се гледат едни други колегите и да си се радват. Това е! И защо се допускат всичките тези неразбории и простотии. Ние, участниците, и нашите директори ги допускат. Не хленча. Просто обещах да го напиша.
Защото като че ли фестивалите са по-важни от театрите. Още ме е яд, че не можах да го открия тогава, на Димов сина, за да го питам защо обижда и заплашва с бой колегите ми. Хубаво щях да го питам. Трябва да има закон, разпоредба, правила или каквото и да е за фестивалите и изисквания за битието на участващите. Защото е унизително за колегите Няма човек от съсловието, който поне веднъж да не е изпсувал по адрес на организиращите фестивалите в България. Не ми се ще да казвам как ги наричат, че е унизително и трагично-смешно. Излиза, че си плащаме, за да ходим като участници. Тези, които не са на щат в театрите, а на хонорар, получават само хонорара си. Без командировъчни. Е защо, нали са в командировка? Такъв бил законът в държавата. Значи пак излиза, че актьор, играещ на хонорар , няма никаква полза да ходи да играе в провинцията с държавния театър, в който е хоноруван, защото няма командировъчни. Не е ли незаконно да те командироват без командировъчни? И ти да си на нула, защото си си изхарчил хонорара, за да се храниш? Мама ви…!

Платиката започна да кълве. Ако имате някакви коментари и въпроси, виждате електронния ми адрес в горната част на страницата.. След като хвана платика, отивам на театрален фестивал в Банско и после на Любовта…“, защото е приятно, защото се чувстваш значим и не те подмятат като измикяр с 20 лева на ден!

Иван Ласкин
drememinamadurite@abv.bg