Реклама / Ads

0| 4475 |28.08.2020

Графити артистът КОТК пред Фрог: Обичам да променям средата, в която живея, към по-добро

.
Красен Петков Източник: Михаела Драганова
От тъмен и мрачен подлез, мястото в района на Централна гара се превърна в цветна и приветлива галерия на съвременното изкуство. Обичам да променям средата, в която живея, към по-добро.

Това заяви в интервю за FrogNews графити артистът КОТК.

 

Срещаме се с него непосредствено след започването на проекта Graff Express за обновяване на подлеза на Централна гара. КОТК е един от артистите, които решават да се включат в превръщането на пространството в едно от атрактивните места, част от графити културата не само в столицата, но и в страната.

 

Красен Петков е родом от град Добрич. Започва да се занимава с графити и улично изкуство още докато е на 18. От седем години работи и като татуист. Завършил е “Анимация” в столицата. От там пътят му минава през Европа. За последните 10 години е посетил 10 държави, участвал е в различни фестивали за графити и градска култура.


.
Снимка: Михаела Драганова

Ето и цялото интервю:

 

Как започна всичко и как се роди този твой псевдоним - КОТК?

 

Всичко започна през далечната 2001 г., когато започнах да обръщам внимание на цветните надписи в града. Доста преди това се занимавах с брейк денс и хип хоп музика, но дотогава не бях обръщал внимание на графитите. Добрич винаги е имал доста сериозна графити сцена и имаше много добри артисти, които заливаха града с нови пърчета и всичките бяха на много добро ниво за времето, в което нямахме интернет и компютри вкъщи.

 

Графити псевдонимът ми се появи в последствие, след като вече бях сменил няколко таг. КОТК излезе по-скоро на шега, понеже идва от интерпретация на думата котка в мъжки род, като премахнах А-то в края на думата. Освен това ми хареса, защото се изписва по един и същ начин на Кирилица и на Латиница, което за мен беше важно.

 

Споделяш, че нямаш художествено образование. Детското ти хоби съвсем естествено се транформира в твоя професия. Какво научи за изкуството, себе си и градската култура извън учебниците?

 

Никога не съм учил рисуване, по-скоро техническо чертане и кинография.

Извън учебниците научих много неща и то най-вече за себе си, но за градската култура не бих могъл да обобщя понеже според мен нещата са прекалено индивидуални, особено в наши дни.

 

Всеки дефинира дори само думата “култура” по различен начин на база възприятията си за такава, например.

 

Колкото за изкуството, мога да кажа само, че каквото и да съм научил, не е достатъчно. Човек се учи, докато е жив и винаги ще има какво още да научи.

 

Може би съм научил как да оцветявам без да излизам от очертанията и също как да излизам от тях, когато мога да си го позволя. Как да правя плавни преливки, като нямам предвид само в рисунките си... Да намирам баланс, къде да поставям акценти.


.
Снимка: Михаела Драганова
.
Снимка: Михаела Драганова

 

Кога трябва да си позволяваме да оцветяваме извън очертанията?

 

Мисля, че това се случва спонтанно. От една страна е следствие на узряването на един артист - емоционално и ментално, от другата - стоят външните влияния, целите на артиста, заобикалящата го средата, ако искате.

 

Не е лесно да спукаш балона, в които обикновено сам си се вкарал. Трябва много опитност.


Но като цяло смятам, че идва от само себе си. Когато натрупаш достатъчно от всичко, което ти трябва, започваш да усещаш кога може и кога трябва да излизаш от очертанията.

 

Мечтаел си да станеш космонавт? Имаш и естествено влечение към вселената, отвъд земната атмосфера. Как това се интегрира в изкуството ти?

 

Още от малък исках да стана космонавт, да! Как се отразява ли… Слагам си много звездички по парчетата.

 

Участваш в превръщането на един неприятен подлез в една от най-впечатляващите арт точки на столицата. Защо реши да се включиш в изрисуването на подлеза на Централна гара?

 

Включих се в проекта, защото ме поканиха, първо, и защото наистина се изкефих на стените. Да рисуваш върху тухли е класически графити мотив, на които всеки графити артист би се изкефил.

 

Освен това ми хареса концепцията за преобразяването на самото пространство. В момента мястото има коренно различно излъчване - от тъмен и мрачен подлез се превърна в цветна и приветлива галерия за съвременно изкуство. Аз обичам да променям средата, в която живея към по-добро.


.
Снимка: Михаела Драганова

 

Културата ли вдъхновява изкуството или изкуството ражда култура?

 

Със сигурност и двете съществуват паралелно.

 

В моя случай обаче предполагам, че е по-скоро второто. Може би, ако бях от някои аристократичен род с високо потекло, фон и културно обогатен преди всичко друго, тогава културата ми щеше да провокира изкуство.

 

Но аз съм отгледан в нормално средностатистическо семейство, култура и претенции, съответно трябваше сам да изградя и извоювам голяма част от ценностната си система и културен багаж, така че по-скоро, творейки изкуство, аз обогатявам културата си и с времето научавам все повече да ценя и двете.

 

Какво послание искаш да носи изкуството ти?

 

Посланието се променя и смятам, че всяка творба носи различно послание със себе си и един активен творец се променя постоянно, насочвайки посланията си по различен начин в различните периоди от развитието си. Не бих могъл да обобщя лесно 18 години в едно изречение.

 

Иинтервю на Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Съвременният свят през очите на осем графити художници 1| 5192 |06.08.2020 . Очаквано: Наградата за най-лош филм на годината отиде при ”Котки” 0| 3729 |17.03.2020 . Профилът в Instagram на котката на Лагерфелд стана обект на съдебна битка 0| 3741 |20.08.2019 . „Ти и котките следобед“-новата книга на поета Николай Милчев 0| 4905 |04.01.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ