Камен Донев: Важно е битката с простащината да се води!

Той изтъкна, че има много думи, които днес му липсват, като съзерцание, състрадание, надежда, милост, прошка, слово…А има и такива, които не просто не му харесват, а дори го огорчават. Никак не обичам думичката „уаау“. Съветвам ги да не използват това възклицание – това изразява едно тотално безсилие на индивида да впрегне интелектуалната си култура, това го разконспирира, че не може да намери дума, с която да изрази своето емоционално състояние. Други използват паразита  „в смисъл“, а много от нашите политици говорът като ъ-кат. Има и такива, които говорят с американски акцент. Не можем да боравим добре със словото. Продава ме се, но не само българите – да имитираш, да копираш, по-лесно е това. Това се вижда и в предизборните клипове и кампании на нашите политици, към които аз нямам никакъв респект. Те нямат собствен облик, всички са с маски, правят това, което им говорят пиарите. Всичко това дойде от налагането на световните ентертейнмънти и младите хора смятат, че това е успехът в живота, че това е осъществената мечта. Младите не раждат своите мечти, а те ги копират – те искат да са успешни, да са богати като еди кой си…Аз вярвам, че човек трябва да търси своя път. Не може да изживееш живота си, искайки да приличаш на някого – певец, актьор или някой друг… Абсурдно е, че хората се съобразяват все повече с етикета…какво пише там…и това не е добре, разсъждава актьорът.

Той разкри кои са неговите вдъхновители и тайната на успеха му като актьор.  Моите вдъхновители са Тодор Колев, Руси Чанев, Антъни Хопкинс, Дъстин Хофман, Достоевски …много са… А защо хората ме харесват – защото съм себе си, защото казвам това, което мисля. Тук обаче ще поставя едно НО – ще се опитам да перефразирам една мисъл на Чаплин– не е важна действителността, а как я интерпретираш. С моя талант се опитвам да накарам хората да се зарадват на неща, дори които ги терзаят. Да има повече кислород в това, което правя, искам да ги радвам…

Искам хората да се смеят, но повече да се замислят. Около нас има много говорен шум, просташки смях – това е пилеене на време, на ресурс. А аз не съм човек, който си изгражда свой собствен свят – не мога да бъда безразличен към това, което се случва около нас. Това направо ме взривява. Очарованието на всичко, което правим, е да си заедно с другите хора. Каква радост може да има, да скачаш сам на един батут…Да се затвориш, да си сам. Липсват ми вече думите „общност, взаимност“, обясни на финала Камен Донев.