Кирил Кадийски към Боил Банов: Топорчите се, че не сте страхлив, а не подавате оставка

Топорчите се, че не сте от страхливите, пък една оставка не смеете да подадете. Не се заблуждавайте, че в битността си на министър сте по-защитен за това, което предстои да ви се случи. А и какво ли по-страшно може да бъде то от това вече да си се опозорил. Хайде, извадете я от джоба тая пуста оставка. Подпишете я, Боиле Банов. Боилите са били храбри хора! Бановете – също!, пише той.

Вижте цялото писмо на Кирил Кадийски:

Г-н Министър,

Получих отговора Ви на моето възражение от 4 януари т.г.

Самият отговор, дело вероятно на някой от членовете на въпросната комисия издава неубедителна симулация на обективност и е опит да се подмине основния въпрос: МАНИПУЛИРАНЕТО НА КОНКУРСА. Ако това е недостатъчно ясно за онзи, който евентуално ще пише следващия ваш отговор до мен (за какъвто не настоявам, тъй като вашите юристи ще могат да се обяснят с моя адвокат в съда), ще поясня:

Става въпрос за императивното ви указание кой от кандидатите да бъде на първо място (в случая г-жа Десислава Бинева, печално известна със заплатата си от 12 хиляди лева месечно, които си е дала сама като изпълнителен директор на НДК в периода на опитите той да бъде фалиран) и кой да бъде оставен наказателно на последно място (в случая аз – за когото и във френската, и в българската преса достатъчно ясно е казано кой съм и в сферата на изкуството, и в културната дипломация). Недопустимо е един министър на културата да принизява Българските културни институти по света до предприятия от средния и дребен бизнес, за каквито е квалификацията на въпросната „калинка”-мениджър. Иначе, в културата тя е никоя.

В кулоарите, по време на така наречения конкурс, – не без угризението, че може би съм пропуснал да разбера коя е – имах наивността да я попитам коя е сферета, в която тя е силна: музиката, театъра, киното, изобразителните изкуства. Тя ми се усмихна чаровно и леко ехидно отвърна: – Аз съм силна в други сфери!

Остава недоумението: отплащате (отплащат) ли й се за някоя „добре свършена работа”, или очаквате (очакват) тя да ви (им) се отплати на някой по-скромен обект, но по-близък до брюкселската хранилка. С НДК не се получи някак – „малката с късата поличка” (думи от интервю с Христо Друмев, на чийто стол са я курдисали – също като вас императивно, и дори без конкурс, макар и бутафорен – също като вашия) не успява все пак да съсипе набелязания за приватизиране апетитен обект. Не може да не знаете и това, че вашият предшественик по-късно я е изхвърлил за несправяне с работата. Така че, не възлагате ли прекалени надежди (за каквото и да било)?!

И втория – вече съпътстващ, но произтичащ от първия – въпрос е за тримесечното забавяне на финалния етап на конкурса, нещо, което няма прилично обяснение, освен че сте действали или в нечия угода, или под някаква принуда. Чия обаче? Спокойно – не сте длъжен да отговаряте, това последното се нарича риторичен въпрос. Някои – не са прави – наивно смятат, че машинацията била сегашната директорка да може да закръгли десетгодишен мандат. Не е логично: няма как да се достигне, а още по-малко да се подобри рекорда на директора във Виена – зет на някогашния зам. министър на културата Явор Милушев и на народната артистка Цветана Манева. Но надежда има – примерът с Будапеща. Може да възразите, че три месеца е нищо време, но пък повече от достатъчно, за да изтече истинската информация – нещо обичайно в повереното ви ведомство.

Много течове, г-н министър! Да бяха от водопровода, булеварда отвън да сте вече залели. Недай си боже пък да е било от канализацията. Но вие и така овоняхте българското културно пространство.

Ето причината моят апел да бъде – и не само за случая! – така категоричен: подобен род конкурси да се провеждат от специално назначени комисии от авторитетни външни – НЕЗАВИСИМИ! – представители – интелектуалци и специалисти – а не от министерски ПОДВЛАСТНИ вам служители.

Никъде в моето възражение не се твърди, че въпросната бутафорна комисия не е конструирана според „изискванията на Кодекса на труда, на Закона за закрила и развитие...” и т.н. до края на абзаца. Нито пък, че е назначена не от Вас, още по-малко без заповед. Тази нейна „изрядност” нищо не значи, за да бъде ядрото на вашия отговор.

Категоричните ми възражения са, че комисията е не само ЗАВИСИМА, но и некомпетентна, тъй като отдавна е публична тайна, че ръководеното от вас министерство няма необходимия интелектуален ресурс. Нещо, което вие съзнателно не променяте, за да не разваляте добрия климат за машинациите, вече донесли ви незавидната слава, която дълги години още ще ви следва като втора сянка по петите. Иначе не би се стигало до смехотворни ситуации, каквато имаме дори в обявата за въпросния конкурс: желателно било кандидатите да владеят и други ЧУЖДЕСТРАННИ езици. Ето ви още едно – най-невинното – доказателство, че няма как вашите сътрудници и служители да са КОМПЕТЕНТНИ; хора, които не владеят родния си език, не могат да преценняват доколко един кандидат за такъв висок пост може да си служи с един или друг ЧУЖДЕСТРАНЕН език. За езика на дипло-мацията да не говорим!

В тази стилистика, г-н министър, трябва да имате НАпредвид (отново израз на ваш служител, а може би и член на тази или друга комисия), че освен „преценката” на комисията за „професионалните и деловите качества на кандидатите” по време на така наречения конкурс парпалелно тече и друга една оценка – тази на кандидатите – и не само относно „необходимата професионална квалификация и опит”, но и за интелектуалните възможности на редовната според формалните изисквания комисия – и поотделно, и в цялост. И тази оценка не само не може да послужи като атестат за участие в една такава отговорна селекция, но не е достатъчна дори за класирането на повечето от подвластните ви служители за чиновническа работа в едно министерство, още повече на културата. Не може културата да се ръководи от полуграмотни хора (случаят не е изолиран). Не е оправдание, че политическата сила, която е на власт, не разполага с интелектуален ресурс по-голям от този на своята върхушка.

Вашият незадоволителен отговор и най-вече ако е истина, че „резултатите са обективирани в протокол” – ето двете причини, които ме задължават да апелирам да ми бъде предоставен (или да бъде публикуван) въпросният протокол – стига междувременно да не е фалшифициран – доказана практика при вас – или изготвен постфактум. Както и да бъдат публикувани самите концепции на кандидатите, с цел да се сравни тяхната автентичност, тъй като за никого не е тайна, че у нас има цели бюра, които изготвят всевъзможни концепции срещу заплащане. Това би било по-убедително за представяне на истинската картина при манипулиранато на конкурса, отколкото фарсовото филмиране и публикуване на детайли от неговата симулация.

И понеже вие, г-н Банов, си позволявате дръзкото самочувствие да обявявате публично доказателствата за вашето лошо управление на министерството, за вашето самовластно и подвластно на кукловодите ви поведение, стигащо до подбудителство на ваши подчинени да фалшифицират документи – та, казвам, понеже си позволявате да представяте това за посегателство срещу самата култура, аз ви питам: посегателство срещу какво е да ме изправяте пред репортерки от провинциални кабеларки да „извършват преценка” на моите интелектуални качества. Не е ли малко прекалено за фарса, наречен конкурс, да осигурявате на своята (тяхната) фаворитка миманс от творци и интелектуалци като Кирил Кадийски и всички останали кандидати, не по-малко достойни за една обективна оценка. Да се надяваме, че като кукловод – и дори директор на куклен театър – сте разбрали поне метафорите с кукловодите и миманса. Жалкото е, че не сте разбрали друго: докато куклите в кукления театър ги прибират грижливо, понеже ще са необходими и за следващия спектакъл, куклите на конци, макар и бивши кукловоди, ги захвърлят веднага след като си изиграят ролята; и колкото по-мръсна е тя – толкова по-скоро! За тях следващ спектакъл няма!

Ето това е причината мнозина да ви съветват да си подадете оставката. Подайте я! Тя няма да ви бъде поискана, защото така ще се наруши статуквато. А и една оставка като морален акт се подава, а не се чака да бъде поискана. Все едно от кого! Пък и тя вече е поискана – от създалата се нетърпима ситуация. Не позволявайте нетърпимостта към вас да се пренесе към културата изобщо. Подайте си оставката! Кураж, повече кураж! Топорчите се, че не сте от страхливите, пък една оставка не смеете да подадете. Не се заблуждавайте, че в битността си на министър сте по-защитен за това, което предстои да ви се случи. А и какво ли по-страшно може да бъде то от това вече да си се опозорил. Хайде, извадете я от джоба тая пуста оставка. Подпишете я, Боиле Банов. Боилите са били храбри хора! Бановете – също! Петното няма да бъде изтрито с парче хартия, твърде оскъдно за един министерски задник, но поне ще сте направили и вие нещо за българската култура. След носенето на декори. Малко. Но всеки според силите си.

С искрено неуважение,

Кирил Кадийски

февруари 2019 г.

Факел