Кой е прототипът на дядо Коледа?

Преди години бях на Коледа в Лос Анджелис, на гости на мои приятели. Събрахме се американци, евреи, руснаци, гърци и българи. Американската Коледа няма нищо общо с това, което показват филмите на Холивуд. Общо взето е един скучен празник, или по-точно празник без традиции. Предложих на домакините аз да приготвя вечерята, според християнските правила. Не крия, че се престарах. Приготвих седем постни гозби, а пуйката напълних с кестени и портокали. Омесих и Христовия хляб с парата. Помолих да изключат телевизията. Запалихме истински църковни свещи, а не китайски. Разчупихме хляба и казах молитвата — на български и на гръцки. За щастие парата се падна на съпруга ми. Поставих я пред иконата на Богородица, която бях донесла за подарък. Прекадих вечерята. Със съпруга ми предложихме да им изпе¬ем няколко гръцки коледни песни. Всички много се изненадаха, че си имаме наши песни, различни от Happy New Year и Merry Christmas. Преведох им съдържанието на песента „Свети Василий“ — истинския Дядо Коледа. „Той идва с подаръците от Кесария, защото се е родил Христос, а ние всички чакаме в черквата със свещ в ръка и знаем, че е Коледа, защото по камбанарията има сняг и камбаната бие тържествено.“

Тази песен е пята от много поколения и разказва истинската история на тихата и свята нощ. Песен, която гали душата, песен, която съпровожда уханието на домашно изпечената питка. Песен за празника.

Американските ми приятели за първи път чуха за свети Василий, който наистина е живял в Кесария, бил е богат, създал е първото сиропиталище и винаги на Рождество е носил подаръци на бедните деца. Оттам и традицията да се поднасят подаръци на този ден.

Приятелите ми си мислеха, че Санта Клаус е за цял свят. Когато им разказах, че той е герой от скандинавската митология и че първоначално е бил със зелени дрехи, а по-късно в червени го е облякла Coca-Cola, вкарвайки го в рекламите си, те не можаха да повярват. Св. Василий от векове е изрисуван по иконите с червен кафтан, обшит с бели ивици от кожа.

Същата вечер предложих всеки да разкаже най-хубавата Коледа от живота си — Коледата с главно „К“. Аз започнах първа и разказах за коледното реване на баба ми, за непристигналата мотриса, за елхата с кравайчетата, за жените около печката, за воя на вълците в гората...

За съжаление никой от присъстващите не можа да разкаже нещо интересно. Еднообразието се беше настанило отдавна в живота им, уютно и дори в празниците. Дали го разбраха, не знам.Ето и накратко кой е Св. Василий Велики (330 - 379). Той е един от тримата йерарси, един от тримата големи светители – отци на Православаjа църква, тачен наравно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст.

Роден е в Кесария, Кападокия, тогава в пределите на Източната Римска империя. Баща му е бил адвокат. Двадесет годишен отива в Атина, където четири години учи филология, философия, риторика, геометрия, астрология и медицина. През 356 г. се връща в Кесария, преподава риторика, през следващата година приема христянството и предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. Раздава цялото си имущество на бедните. Пише „Филотелия“ („Естетика“) и редактира трудовете на монасите.

След завръщането си, се установява близо до Нео-Кесария, а през 358 г. около него се събира група ученици. През 362 г. Василий е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария и се отдава на благотворителните си дела. Става закрилник на вдовиците и сираците. Построява болница и няколко приюта за бездомници, за сираци, за бедни възрастни хора.

Освен като първопроходник на благотворителното дело, Василий Велики остава в историята като голям църковен просветител и като писател. Автор е на многочислени проповеди и писма на богословска тематика — от тях до наши дни са съхранени над 300. Сред основните му творби са „За Светия Дух“, три книги срещу арианеца Евномий, сборникът му „Отшелници“, събрал каноните, проповядващи правилата на отшелническия живот, които се спазват и до днес. Редактира и прави съществени съкращения на светата литургия. Написва „Шестодневието“, където описва сътворението на света, съгласно тогавашните представи.

Василевите молитви се четат десет пъти в годината: на 1-ви януари, на петте недели на постите, на Велики Петък, в навечерието на Богоявление и на Рождество.

Не случайно св. Василий Велики е почитан като светец освен от Православната, а също от Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви. Римската империя възприема традицията на Св. Василий и я запазва в образа на дядо Коледа, скандинавците — в образа на Санта Клаус, а Русия — в Дядо Мраз.

Истинският Св. Василий остава някъде назад във времето, въпреки че делата му са живи и до сега. Ето защо, според мен, и днес имаме нужда да си споделяме, да си разказваме нещата за човещината и за земните истини.

Елена Пеева - Никифоридис (Факел. бг)