Марта Вачкова: Искам да остана в историята като майката на Рада

В една стая се събираше целия Сатиричен театър. Никога не е играл в живота. Мъж и закрилник. Когато ходехме по улиците, той ме прегръщаше. Почти ме повдигаше и аз правех неговите с прескочи крачки. Той живееше през три стъпала. За мен беше моят асансьор. Човек на големите крачки.

Това каза актрисата Мартина Вачкова по НТВ. Той е суров мъж, селско момче, в началото на връзката с майка ми , не е казвал, че я обича. Дървар. С годините се научи, вероятно, защото е знаел, че ще умре млад. Лекарите са й казали, че е бил много болен от бъбреци. Накрая по един милион пъти й казваше, че я обича. А на мен не спираше да го повтаря.

Снимах „Мера според мера“ в Ковачевица и една много тежка сцена имахме да снимаме. Сутринта рано звънях по телефона и майка ми ми каза, че баща ми е зле. Беше в безсъзнание. Цял ден снимах, а не знаех дали баща ми е жив. На 18 март почина. Не си казахме дори чао. Страшно ми се скара преди това. Знам, че съм му мъка с моя си живот. Знам, че иска за мен най-доброто. Искам да му кажа, да е спокоен за мен, че се справям. Искам да знам дали ме подкрепя, дали се гордее с мен.

Беше ми тежка раздялата с бащата на моята дъщеря. Живеех с него, мислейки, че не трябва да я ограбя. Съдебните битки продължават и до днес. Хората се променят. Когато се събрахме всичко беше прекрасно. Той спря да работи, хората откачат понякога. Любовта си отива. С Рада са добре, онзи ден вечеряха. Тя е умна и добра.

Голяма късметлийка съм, имала съм страхотни партньори. Единствено не искам да виждам бащата на Рая. В леглото спя сама, но по много различни причини. Аз имам нечовешка връзка с Владо Пенев, необяснима за много хора. Той е вечната ми любов. Всяко лято сме заедно, ние сме неразделни. Казвах на Владо Пенев „жиравче“. Беше сладък и свеж. Беше свенливо момче. Харесвам свенливи, срамежливи хора. Татко му казваше „нашето момче“, искаше да се омъжа за него. Сега татко е щастлив като вижда, че сме заедно.
Радваме се, когато ме спират възрастни хора и ми казват, че баща ми се гордее с теб. Историята няма да напише нищо за мен. Не знам какво ще остане от мен. Искам да остана като майката на Рада Миладинова.