Навършват се 93 години от рождението на Чарлз Буковски

Познат със смелия си и циничен изказ, с разказите, в които най – често има много алкохол, цигари и секс, писателят  с немски произход живее трудно детство. Животът му на възрастен също не е от леките. Сменя много никскоплатени работи, влиза  в затвора, стига до психиатрия и през 1943 е обявен за негоден психически и физически за военна служба.

Една от най – запомнящите се е службата му в американските пощи, което му дава достатъчно опит и преживявания, за да напише романа “Поща”. Докато работи там, пише стихотворения в списанията “Outsider” и “Open City”. Въпреки доста противоречивите мнения от страна на почитатели и не фенове, той, според думите на дъщеря му Марина Буковски, е бил любящ баща. След почти 2 десетилетия работа за пощите, той напуска и започва да се издържа само от писателска дейност.

През 60-те години на ХХ век води колонка „Записки от стария мръсник”. На 49, през 1969 г., публикува първата си книга – „Поща”. Пише шест романа, сред които „Момче за всичко”, „Нощни улици на лудостта” и др. В тях утвърждава характерния си циничен език.

В творчеството си той приема за образци Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Достоевски, Кафка. Историите му с дъх на алкохол и пристрастяване не са плод на фантазия, а лични, провокирани от страстта му не само към спиртните напитки, но и комара и класическата музика.

Буковски става особено популярен през 1987 г., когато излиза филмът „Пияница”, продуциран от Франсис Форд Копола. В него Мики Рурк играе Хари Чинаски – герой, който много прилича на писателя. Буковски има проблеми с алкохола през целия си живот.

Списание ”Обзървър” пише за него: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”

Представяме ви крилати фрази от автора:

     „Някои хора никога не полудяват. Що за наистина ужасен живот трябва да живеят”.

    „Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света” .

    „Интелектуалецът казва простичко нещо по сложен начин. Артистът казва нещо сложно по простичък начин”.

    „Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си”.

    „Ако искаш да разбереш кои са истинските ти приятели, влез в затвора”.

    „Задникът е лицето на душата на секса”.

    „Ние сме изхабили и изгубили историята като банда пияници, играещи на зарчета в местен бар”.

    „Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно”.

    „Да направиш нещо тъпо със стил – на това му викам аз изкуство”.

    „Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо”.

    „Жана Д’Арк имаше стил. Исус също имаше стил”.

    „Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно”.

    „Невъзможно е да обичаш друго човешко същество, ако не го познаваш добре”.

    „Човек не може да сере срещу течението, братле”

    „Ако усещаш, че губиш душата си, значи все още имаш душа за губене”.

    „Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина”.

    „Лошият вкус създава много повече милионери от добрия вкус”.

    „Добрият писател знае кога да не пише”.