Певицата Айа Койкова пред Фрог: Не оставяйте културата на втори план. Артистите имат нужда от подкрепата на държавата
Колко лесно е за едно обикновено момиче да пробие на музикалната сцена у нас? Във Фрог Мюзик разказваме историята на младата българска певица Айа Койкова, която иска да остане да твори и живее в България, напук на всичко.
Айа, звездата ти изгрява преди 3 години с участие в „Гласът на България“. Разкажи ни обаче кога и как се зароди любовта ти към музиката?
Любовта ми към музиката се я нося цял живот. Аз пея от много малка. Бях от децата, които пеят под душа, на масата, по улицата и т.н. Винаги и била част от живота ми. В някои моменти обаче съм се занимавала повече с това нещо, в други – по-малко.
В твоето семейство има ли музикантска жилка или ти си първата, която решава да се занимава професионално с музика?
Доста хора от моето семейство имат гласови данни и могат да пеят, но по-скоро са се развили на локално ниво, отколкото на национално.
Как оценяваш участието ти в телевизионния формат от дестанцията на времето? То ли те изстреля нагоре в твоята музикална кариера?
Аз съм много „За“ всеки човек, който иска да се занимава с музика, всеки бъдещ изпълнител, да участва в подобни формати, защото не е важна победата, а е много важно какви връзки и контакти създаваш. Наистина мога да кажа, че участието ми в „Гласът на България“ е ключов фактор за кариерата ми заради хората, с които съм се запознала. Точно те са ми помогнали да стигна до тук.
Съвсем наскоро излезе твоята дебютна песен с видеоклип. Много интересно име носи тя – “Короната”. Има ли нещо общо с пандемията?
Песента няма нищо общо с коронавируса. Наистина звучи доста провокативно, спрямо периода, в който е издадена, но по принцип песента е написана още в края на 2018 година. Става въпрос за корона като „тиара“, а не като COVID.
Какво послание отправяш към слушателите с тази песен?
Посланието е, че ние, жените, сме доста емоционални същества и, особено когато имаме чувства към даден човек, малко забравяме за себе си и за принципите си. Тогава сме склонни да правим много компромиси със себе си. Докато с тази песен се опитвам да ги вдъхновя да не забравят никога кои са, да знаят, че са едни кралици и да държат главите си високо изправени, за да не им паднат короните.
Като една млада дама на българската музикална сцена, трудно ли ти е да си новоизгряващ музикант в България?
Със сигурност не е лесно, особено когато зад теб не стои лейбъл, който да ти помага за всичко. От самия процес на създаване на песента до издаването й има много стъпки, много хора, много средства и много труд. Не е лесно, но мисля, че аз доказвам, че е постижимо.
Смяташ ли, че държавата подкрепя достатъчно творците – не само по време на пандемията, но изобщо? Обръща ли властта достатъчно внимание на културата?
Не съм съгласна, че обръща достатъчно внимание. В България, например, по радиа и телевизии се слуша изключително много световна музика и не се обръща толкова внимание на българските изпълнители. Много рядко им се подава и ръка, особено когато дебютират. Не смятам обаче, че това трябва да кара младите хора да се отказват от страстта им към музиката. Ако имат желание, винаги ще намерят начин. Ако изкуството, което правят към хората е стойностно, то ще бъде високо оценено.
Ако можеш да се обърнеш към тези, които управляват държавата, какво би им казала във връзка с културата и изкуството?
Ще им кажа да не забравят културата, защото чрез нея човек трябва да се обогатява през целия си живот. Тя е жизнено важна част от живота ни. Що се отнася до финансиране, тя много често бива оставяна настрани и дори бива забравяна. Аз не смятам, че културата трябва да е на втори план. Смятам, че държавата е длъжна да подкрепя българските артисти много повече. Имаме изключителни таланти, които просто нямат възможността да се развиват професионално, защото това наистина е свързано с много труд, средства, които са трудно постижими. На мен също ми отне много време, за да мога да издам своята песен.
Доколкото разбирам от нашия разговор досега, ти съвсем нямаш намерение скоро да отстъпваш от сцената, а тепърва се готвиш да направиш много голям скок в кариерата си. Каква е най-голямата ти мечта в момента? Дали искаш да останеш тук, в България, или пък очите ти гледат към световната сцена?
За момента планът ми е да остана в България. Живяла съм в чужбина и точно през този период от моя живот осъзнах колко много значи родината за мен и че искам точно тук да правя моята музика. Имам доста планове. Не мога да кажа, че имам някаква крайна точка. Ще продължавам да се развивам, но не искам да си поставям граници в момента. Искам да стигна възможно най-най-най-нагоре.
Каза, че имаш много планове. Можеш ли да ни разкриеш нещо от кухнята, например какво да очакваме от теб в скоро време?
Има неща, които се готвят в кухнята. Няма да издавам много детайли, но през тази година публиката може да очаква още няколко неща от мен. Много се надявам да им харесат. Ще издам, че ще бъдат разнородни стилове.
Какво ще кажеш на всички онези, които твърдят, че “музикант къща не храни”?
Бих им казала, че човек може да успее във всяка една професия и във всяко едно свое дело, стига да не се отказва. Ако е достатъчно амбициозен и работи здраво, просто няма начин да не успее.
Интервю на Веселка Иванова
Моля, подкрепете ни.