Пламен Григоров пред Фрог: Късно е за възкресение. Само пироните плачат

Вижте някои от новите му стихотворения:

ПРИЗЕМЯВАНЕ

Едно спечелил, друго проиграл,
с едничко знаме - бялата ми риза,
вървя по пътя черен, в кръв и кал,
и заедно със мене Господ слиза...
А стъпките му, ту любов, ту смърт,
безгрижно към сърцето ми навлизат.
Нима съм само знаменосен прът,
на който плаче бялата ми риза?
Под мен – земя, над мен – едно небе,
но повече не мога и да искам.
И сякаш като в песен на “Любе”
гори зората радостна и близка...
А слънцето над моя сън блести
и в мислите ми все заря клокочи.
Една сълза от моите мечти
е кацнала на гробищните плочи.
И люлякът безсмъртен все е тук.
Кръжи орел над ризата ми - бездна.
Печално знаме - без сълза и звук,
под него Господ тъжно е отседнал...

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Рано е за възкресение.
Късно е за пощада.
За спасителя няма спасение.
Само трънен венец за награда.
Радват се простосмъртните.
Грозни камъни мятат.
И псувни – черни търтеи
днес покриват земята.
Тежък и страшен кръстът е.
Гола мълчи Голгота.
Чувам смеха на мъртвите
и плача на живота.
Нищо не виждам. Тъмно е.
Болката става по-бяла.
Тича кръвта по стръмното,
песен за хляб и раздяла...
Късно е за възкресение.
Само пироните плачат.
Господ е сляпо прозрение,

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Непознати сме всички на масата.
И не знам кой Юда е тук, кой Христос!
Сред псувни и пиянски крясъци
свети в тъмното страшен въпрос.
Колко струва едно предателство?
И животът дали е толкова строг?
Щом възкръснеш веднъж, приятелю,
можеш само да бъдеш бог!
Вече чувам как дялат кръста Му
и кръчмарят надписва сметката.
А навън тържествуват мъртвите
и е просто ужасна гледката.
Само един е тука трезвият.
Само един познава всичките.
Той говори с гласа на бездната
и мълчи със кръвта на птичките.
Той избира кого да целуне,
той решава кой е месията.
Аз потеглям към кръста си лунен,
ти след мен си вържи кесията...

СПАСЕНИЕ

Все по-високо челото Му свети
и пътят към Голгота е белязан.
Вървят след него роби и поети
и искат страстно мъжката му казън.
И само Юда – набеден предател,
въжето си плете и скришом плаче.
Най-верният Му, истински приятел,
молбата Му изпълни пред палача...
Единият ще може да възкръсне,
а другият по кости ще го чака
да се завърне някога и с пръсти
библейски да разкъса мрака...
Единствено на Чудото се моли
Спасителят и шепне безсловесно:
“Помазаните в тези главни роли
изгубили са царството небесно...”

Пламен Григоров е роден през 1956 г. в Горна Оряховица. Родом е от Великотърновското село Бряговица.

Живее и работи в София. Собственик и управител на издателство „Распер”.
Автор е на няколко книги със стихотворения: “Не късай мрака”, “Адвента”, “Небесен корен”, “Омагьосано пладне”, “Полудяло небе”, “Подпис в небето”, “Душа на мисълта”, “Бели клади” и “Сълза за живия”..

Написал е стотици статии и десетки книги, между които: “До оня свят и обратно”, “Ангели над Дойран”, “Кажи ми добра дума”, „Словото – благословия и проклятие”, “Българските спецсили”, “Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ”, “Нибиру и психотронната война”, “Командосите от СОБТ”, “В огледалото на неведомото”, “Алфа и Вимпел - спецназът на ФСБ”, “Подземните градове”, “Третото око” и др.

Автор е и на романите “Мирис на враг” и “Вдовицата на Бога” и на публицистичната книга “20 реда за нощта над България” Член е на Съюза на българските писатели.