0|
7275
|14.05.2010
АРТ ДЖУНГЛА
Показват 12 филма на Антониони с реставрирани копия
12 филма с реставрирани копия на големия майстор на италианското кино - Микеланджело Антониони ще бъдат показани в ретроспектива на легендарния режисьор, която започва днес в столичния Дом на киното.
„Показваме абсолютно всички филми на Антониони от филма му „Приятелките” от 1955 г. до последния му филм, който той снима заедно с Вим Вендерс. Не показвамесамо негови късометражни филми и трите му ранни филми преди „Приятелки”, каза за frognews.bg Владимир Трифонов от Дома на киното. „Амбицията ни беше да направим пълна ретроспектива на режисьор, но заради финансовата криза всички работят с намалени бюджети и от Италианския културен институт казаха, че наистина е най-важно да покажем най-значимите му филми вместо да правим пълна ретроспектива и така и направихме”.
Микеланджело Антониони едва ли има нужда от представяне. Авангардният режисьор е роден във Ферара, Северна Италия, в далечната 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. той започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара „Il Corriere Padano”. През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в „Cinema” – официалното кино-списание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен; започва да учи техника на киното в „Centro Sperimentale di Cinematografia”, но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията. Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е „Нощни гости” на Марсел Карне (1942). Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с „История на една любов” (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията „Приключението” (1960, L'avventura), „Нощта” (1961, La notte) и „Затъмнението” (1962, L'eclisse), както и първият му цветен филм „Червената пустиня” (1964, Il deserto rosso), „Фотоувеличение” (1966, Blow-Up), „Забриски пойнт” (1970, Zabriskie Point), „Професия: репортер” (1975, Professione: reporter), „Идентификацията на една жена” (1982, Identificazione di una donna), „Отвъд облаците” (1995, Al di là delle nuvole). Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 година режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за неговия принос към развитието на киното. На 30 юли 2007 година Антониони напусна този свят, в един и същи ден с друг световноизвестен режисьор, Ингмар Бергман.
Киноисториците признават изключителното влияние на Антониони върху цели поколения творци, които посвещават енергията си на арт-филмите. Акира Куросава признава Антониони за един от най-интересните режисьори. През 1963 г. Стенли Кубрик поставя „Нощта” сред своите 10 най-любими филми. Андрей Тарковски изтъква Антониони като един от най-важните и ценени от него творци. Свободният стил на режисьора не винаги е приеман безусловно и от всички. През 2002 г. Бергман казва, че според него „Фотоувеличение” и „Нощта” са шедьоври, но повечето от останалите работите на Антониони са скучни, а Орсън Уелс смята използването на дългите кадри за досаден прийом.
Антониони казва за себе си „Аз не съм теоретик на киното. Ако ме питате какво всъщност е режисурата, първият отговор, който изниква в главата ми е „Не знам”... От момента, в който все още неофоормена, идеята се появява в мислите ми, до прожектирането на готовия филм, неговото създаване е неделим процес – не мога да отклоня вниманието си към нищо, денем или нощем, което да е извън конкретния филм... Когато работя, никога не се замислям как бих искал да снимам нещо – просто го заснемам. Техниката и прийомите, които са различни в различните ми филми, са подчинени изцяло на интуицията, не разчитам на предварително обмисляне и решения.”
Само в Дома на киното от 14 до 27 май ще бъдат показани 12 от най-важните филми в неговото творчество - всички с реставрирани копия, а култовият „Професия: Репортер” - с чисто ново 35 мм копие, предоставено от компанията, носител на правата - британската „Park Circus”.
„Реставрираните копия на 12-те филма пристигат от Италия, която има сериозни традиции – там има филмотеки във всички големи градове – не само в Рим, но и в Болоня, и в Торино. Специално за филма „Професия репортер” пристига с чисто ново копие, просто бяхме късметлии и ние сме първите, които ще покажат това копие”, разказа за frognews.bg Владимир Трифонов.
Микеланджело Антониони едва ли има нужда от представяне. Авангардният режисьор е роден във Ферара, Северна Италия, в далечната 1912 година. След дипломирането си в Университета на Болоня, специалност икономика, през 1935 г. той започва да пише като филмов журналист във вестника на Ферара „Il Corriere Padano”. През 1940 г. Антониони се мести в Рим и започва работа в „Cinema” – официалното кино-списание на фашистите, редактирано от Виторио Мусолини. Няколко месеца по-късно е уволнен; започва да учи техника на киното в „Centro Sperimentale di Cinematografia”, но напуска след три месеца. Идва ред на службата в армията. Във филмовата индустрия Антониони започва като сценарист през 1942 г., работи и като асистент-режисьор на няколко филма, сред които е „Нощни гости” на Марсел Карне (1942). Дебютът му като режисьор е през 1950 г. с „История на една любов” (Cronaca di un amore). Световна слава му носят трилогията „Приключението” (1960, L'avventura), „Нощта” (1961, La notte) и „Затъмнението” (1962, L'eclisse), както и първият му цветен филм „Червената пустиня” (1964, Il deserto rosso), „Фотоувеличение” (1966, Blow-Up), „Забриски пойнт” (1970, Zabriskie Point), „Професия: репортер” (1975, Professione: reporter), „Идентификацията на една жена” (1982, Identificazione di una donna), „Отвъд облаците” (1995, Al di là delle nuvole). Антониони е известен с уникалния си кинематографичен стил, той е автор на сценариите на повечето от своите творби. През 1994 година режисьорът получи специалната награда на Американската киноакадемия за неговия принос към развитието на киното. На 30 юли 2007 година Антониони напусна този свят, в един и същи ден с друг световноизвестен режисьор, Ингмар Бергман.
Киноисториците признават изключителното влияние на Антониони върху цели поколения творци, които посвещават енергията си на арт-филмите. Акира Куросава признава Антониони за един от най-интересните режисьори. През 1963 г. Стенли Кубрик поставя „Нощта” сред своите 10 най-любими филми. Андрей Тарковски изтъква Антониони като един от най-важните и ценени от него творци. Свободният стил на режисьора не винаги е приеман безусловно и от всички. През 2002 г. Бергман казва, че според него „Фотоувеличение” и „Нощта” са шедьоври, но повечето от останалите работите на Антониони са скучни, а Орсън Уелс смята използването на дългите кадри за досаден прийом.
Антониони казва за себе си „Аз не съм теоретик на киното. Ако ме питате какво всъщност е режисурата, първият отговор, който изниква в главата ми е „Не знам”... От момента, в който все още неофоормена, идеята се появява в мислите ми, до прожектирането на готовия филм, неговото създаване е неделим процес – не мога да отклоня вниманието си към нищо, денем или нощем, което да е извън конкретния филм... Когато работя, никога не се замислям как бих искал да снимам нещо – просто го заснемам. Техниката и прийомите, които са различни в различните ми филми, са подчинени изцяло на интуицията, не разчитам на предварително обмисляне и решения.”
Само в Дома на киното от 14 до 27 май ще бъдат показани 12 от най-важните филми в неговото творчество - всички с реставрирани копия, а култовият „Професия: Репортер” - с чисто ново 35 мм копие, предоставено от компанията, носител на правата - британската „Park Circus”.
„Реставрираните копия на 12-те филма пристигат от Италия, която има сериозни традиции – там има филмотеки във всички големи градове – не само в Рим, но и в Болоня, и в Торино. Специално за филма „Професия репортер” пристига с чисто ново копие, просто бяхме късметлии и ние сме първите, които ще покажат това копие”, разказа за frognews.bg Владимир Трифонов.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads