Преди 40 години отлетя към небето поетесата Петя Дубарова

Талантливата млада поетеса се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. На близките си оставя кратка бележка с тъжен текст, който всъщност е последният й поетичен изблик, чиито смисъл не е разгадан и до днес :

Никой досега не е успял да разгадае истински посланието на Петя. Както и никой не може да даде отговор на въпроса, защо това крехко, но красиво и много жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, баща й Стайко – началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Момичето учи в „Г” паралелка на кварталното училище „Иван Вазов“ и продължава в елитната английска езикова гимназия. Малката Петя, започва да казва стихчета малко след като проговаря. Научава буквите на две години и половина, след още една вече чете. На пет сама си взема книги от читалището. В първи клас написва и първото си стихотворение от два куплета – „Буря в морето“.

За откривател на таланта на Петя се смята бургаският поет Христо Фотев.

Нощ

Отпускат клоните зелени длани

и близва ме спокойна синя хлад.

Излива нощ от своите герани

най-синия, най-тъмния си цвят.

И двама вятъра над мен се срещат,

сборичкват се съвсем като петли,

че чувам ги, едва ли се досещат,

жужат като разсърдени пчели.

Но не след дълго те се помиряват

и всеки скрива се в дома си тих,

предсънна песен къщите запяват

и спира недовършения стих.

Отпуска се спокойно и морето

в леглото си от пясък като в кош.

Единствено остава си небето,

разбудено над мен, и ден, и нощ.