Прощалното писмо на Ботев до Венета е в трезора на БНБ

Това са едни от последните редове, написани от Ботев.

„Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичaл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.“

На „Радецки“ той пише прощалното си писмо до семейството си, което заедно с тефтерчето си дава на придружаващия го в парахода известен български емигрант - Димитър Горов, които е участвал в освободителните борби, разказва пред БНТ проф. Николай Жечев.

Горов бил заможен, но дал почти всичките си пари за свободата, която имаме днес.

Горов слязъл от „Радецки“ в румънския град Бекет - от там изпрати телеграмата, с която Ботев съобщил на света целта на преминаването на четата му в България.

Цената - бил хвърлен в затвора в Букурещ. Брат му, Ботевият четник Атанас Горов, паднал убит на Милин Камък. В свободна България Димитър Горов изпаднал в бедност, същият този човек финансирал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В памет на хаджията-войвода Ботев написал: „Тоз който падне в бой за свобода, той не умира.“

Горов не паднал за свободата, но живял заради нея.