Ставри Калинов: Пайнера за министър на културата!

Еми Мариянска

Ставри Калинов отдавна не е само „нашенска” марка в изкуството, защото негови картини притежават знаменитости като папата, Бил Клинтън, Владимир Путин и други култови личности на съвремието ни. Негова версия на „Мадоната с младенеца” краси дома на президента Първанов, а в градинката пред БТА е пластиката му „Истината за перото”.
Ставри има интересен живот. Роден е във Видин, в бедно семейство с три деца. „Веднъж на 6 месеца ни даваха по едно кюфтенце и моето падна веднъж в прахта, та трябваше да си го поотупам и така да го изям!”, споделя той. Майка му Реджина е еврейка с твърд характер. Ставри казва, че само веднъж в живота си е чул от нея обръщението „Скъпо мое момче!” – на смъртния й одър. „Иначе цял живот ми казваше „говедо”!

Според художника е имала право. „Бях слаб ученик и слаб студент – тя ходеше да се разправя с преподавателите ми, та да изкарам. Унижавали са ме: „Простак, не знаеш нищо! Кой си ти, бе?!” Аз тайнствах! Съсредоточавах се в една точка. Така се получава „лазер”. Голяма мощност в малък обем! В живота си не съм прочел една книга и мълчах като пукел! Ама мълчанието е злато. Като мълчиш и потъваш в други светове, в други измерения! Представяш ли си какъв терор съм си налагал – да не прочета нищо!” Питам го как се е образовал тогава, та чак да словообразува. Защото, който е разговарял с него, знае, че за всяка дума в речника си Ставри Калинов има свое обяснение за дълбокия й смисъл. „Творецът е плагиат на Бога, обяснява той. Всичко отгоре ми е идвало, наготово! И картините също. Аз 25 години се мъчих да открия тайната на стъклената техника. Отиде фира много мой труд, докато ми се открие тайната. Толкова е проста, нямаш представа! Но ако Той не реши да ти я открие, не се получава. Чрез Откровението Бог я посочва. И като се събудиш сутрин, да знаеш, че Бог ти е дошъл на гости!..” Художникът е патентовал тайната на стъклените си картини и досега не я е разкрил на никого. Счита, че още не е настъпил моментът. Опасенията му са обаче, че ако си отиде от тоя свят, следата му може да се загуби.

Не е реализирал голямата си мечта – да събере творбите си в галерия за хората. „Аз искам една голяма изложбена зала. Знаеш ли, даже много съм си мечтал да купя една гара. Хората да слизат на перона и да влизат в изложбата – ей това съм си представял. Искам творчеството ми да остане на хората, а не по мутри и бандити, които го притежават, само защото имат пари! Защото жертвах живота си!!! Аз нямам един ден нормален. И затова, като умра, не искам да ме унижат, унищожат и обезличат. Бил съм свидетел на много мародерства с художници. Едно от тях беше със скулптора Галин Малакчиев. Той беше много голям и понеже не се лензеше на силните на властта, беше унищожен. На другия ден след смъртта му взеха всичко! Натовариха му скулптурите на един камион и айде!” Питам Ставри вярва ли във възмездието. Отговаря с: „Знаеш ли какво е наказанието? „Казано на всички!” – ей това е наказанието, всички да го разберат! Рано или късно хората го разбират!” Казвам му, че творчеството му не е обречено, а пък и има две прекрасни дъщери. Питам го не са ли и те кадърни в рисуването като баща си. Ставри се оживява и ми казва, че без да ги „учи”, защото това не се учи, голямата е направила уникален комикс, за който той вътрешно й „завидял”. „Тази завист обаче не е като другата, уточнява той, като очевидно има предвид завистта, която го залива от колеги публична тайна е. Питам го защо, според него, много от колегите му не го обичат и как го разбира, а той простичко ми отговаря: „Ами, усещам го. А и съм го чувал. Не съм бил нито добър живописец, нито скулптор, а пък защо така картините ми се продавали! Питаш ме защо искам да остана? Няма да ти отговоря скромно: Защото имам качествата да служа за пример. Защото Бог ми даде да съм неизчерпаем. Затова трябва да остана ЖИВ!

А относно мнението на някои мои колеги, виж какво, алчността е по-страшна и от завистта. А те не знаят, че аз не съм богат. Имам малко скътани долари за децата и всичко друго отива като инвестиция. По 10 000 лева на месец давам за наеми, заплати, ток, вода, без семейството. Не принадлежа на семейството си. Така е дадено - че да не бъда. Влагам само в работата си. Кметицата на София уж ми обеща нещо, за което й благодаря. Галерия, ако я построим сега, ще струва 2 милиона, а работите ми само след пет години ще струват 100 милиона. Иначе в Кремиковци, ателието от хиляда метра, дето им боде в очите, то е по приятелски договор с Румен Бояджиев, но и него ще трябва да напусна след две години.”

Питам го откога усеща, че не е като другите, че е особен като светоусещане. Отговаря без замисляне: „Откакто се знам, от дете!” Чувствителността му често го е отвеждала на ръба. Правил е опит за самоубийство Странно ми е, че причината е била жена, защото знам отношението му към любовта и брака: Само Бог е Любов, а бракът е лицемерие и липса на морал. Питам го тогава какво е сексът, защото е прословут и с въздържанието си, а той ми отговаря, че сексът е даден за освобождение от злото. „Питай един мъж как се чувства преди и как след секса. Преди него е напрегнат, а после го обхваща всемирната хармония – по-спокоен е, освободил се е от злото.” Интересувам се дали вече не му е безинтересна политиката, понеже знам отношението му както към „кому-онанизма”, така и към псевдодемокрацията. А той ми отговаря, че онзи, който иска да стане политик, трябва първо да се научи да бъде „слуга” и тогава да заслужи, а родните политици не знаят що е служене.

Художникът пръв чистосърдечно умоляваше Вежди Рашидов да не става министър, защото е качествен творец. Пак го питам кого би сложил на негово място, а Ставри ми отговаря: „Някого като оня, дето оправи фолка - Митко Пайнера!” – и обяснява, че културата е „култ, който ни го „туря” и не се нуждае от известен творец, а от добър мениджър – човек, който умее да й създава условия тя да се развива, да я направи обществено достояние и да умее да я продава.