Реклама / Ads
Frognews
5| 8147 |25.02.2019

Теодора Духовникова: Димитър Маринов развя българския флаг, защото знаеше, че го гледаме

.
Теодора Духовникова
Можеше и Димитър Маринов да не развее българския флаг. Но го направи. Защото знаеше, че го гледаме. Че се вълнуваме. И го направи специално за нас, като един от нас, който отдавна не е сред нас, но някак емоционално показа, че в неговата лична, американска мечта, ние никога не сме престанали да присъстваме. Защото можеше да си прекара вечерта щастливо, с право удовлетворено и да не се занимава с никакви флагчета. Но все пак го направи.

Това сподели Теодора Духовникова във Фейсбук. Ето целия й коментар:

 

По повод българското знаме на сцената на Долби Тиътър, в ръцете на Димитър Маринов и Оскарът за Зелена Книга

 

Прочетох толкова много и толкова крайни коментари в мрежата. Че са много е нормално. Това е нещо, което се случва, виждаме и съпреживяваме за първи път. За първи път, наистина! По повод, че са крайни- също не се изненадвам. Ние отдавна нямаме казус, по който да не сме крайни. Не само ние всъщност. Светът от скоро си се раздели трайно на две половини, а средата все още няма своя убедителен глас. Или махалото просто все още не се е успокоило, за да закове “ златната среда”, мечтата на всяко едно зряло общество. Махалото у нас се блъска до краен предел и в двете посоки. От “ О, я стига с тия комплекси, Оскарът е лично постижение и не търпи родова гордост, оскарът е за продуцентите, аман от запалените огньове на патрЕотизма”, до “ Уау, това беше толкова вълнуващо, толкова хубаво ме накара да се чувствам, значи все пак наистина може, всичко може. България на три морета и на Долби Тиътър даже”...


А всъщност е просто. Можеше и Димитър Маринов да не развее българския флаг. Но го направи. Защото знаеше, че го гледаме. Че се вълнуваме. И го направи специално за нас, като един от нас, който отдавна не е сред нас, но някак емоционално (и чак, дори, прекалено сантиментално) показа , че в неговата лична, американска мечта, ние никога не сме престанали да присъстваме. Защото можеше да си прекара вечерта щастливо, с право удовлетворено и да не се занимава с никакви флагчета. Но все пак го направи.

 

По същата причина, поради която Ялица Апарисио (номинираната индиано-мексиканка за водеща женска роля) не спря да говори за корените си, за това, каква изключителна възможност е в този момент да се чуе за “ нейните хора”. Само че “нейните хора” никога не я обвиниха в популизъм и евтин патриотизъм. Напротив. Просто й се зарадваха. Вълнуваха се за нея. И за себе си . Вълнуваха се по някакъв отвлечен, неясен и никак не пряко свързан със собствените им успехи начин.

 

Нещо, което през всичките години единствено и само магията на киното и ултиматума на червения килим са постигали винаги, с лекота и еуфория. Постигат повод за разговор. Повод просто да ти се вдигне адреналина и да не спиш цяла нощ. Повод да се напиеш от радост. Повод утре да идеш на работа и да ти е една идея по-весело. Повод да се почувстваш, макар и неясно защо и без никаква лична заслуга- една идея по-добре. Една идея по-добре от вчера. И това изобщо не е малко.


И, наистина, защо толкова много се срамуваме от комплексите си? Защото и в двата варианта - “срамувам се от българското флагче на церемонията Оскар” и “България на три морета , а вече и в Долби Тиътър” са си комплекси. И двете са комплекси.
Само дето не знам от кога комплексите станаха толкова мръсна дума. Няма здрава личност без комплекси. Нямаше да я има една цяла наука- психология на личността- ако всички се правим, че си нямаме никакви, ама грам никакви комплекси и ожесточено се подиграваме на комплексите на другия. Не знам как е това според вас, но според учебниците е патология. И проблем.


Та така. Всички имаме комплекси. Различни, но ги имаме. Аз живея с моите. Те са хиляди, от това каква жена, през каква актриса съм и нататък все по-страшно става, но да не ви занимавам. Не се гордея с тях, но се опитвам и да не се страхувам от тях. Страхувам се само от онези, които твърдят, че нямат никакви и се настървяват от комплексите на другите.

Ето това си е за страх.


Та така. Прегръщам всички хора с комплекси! Заедно сме. И хубава поредна седмица от тъй нареченият наш живот. А на останалите- не знам,
те вероятно нямат нужда от нищо. Имат своето непоклатимо съвършенство....

 

 

 



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Министър Рашко Младенов: Не бих дал „Златен век“ на Димитър Иванов 4| 6314 |01.02.2017 . Рашидов награди Димитър Иванов от ДС, 4-ма не се явиха 4| 7925 |29.11.2016 . Излезе ІІ-ра част на „Светът за българския воин“ на журналиста Димитър Димитров 1| 6801 |19.12.2014 . Чочо Попйорданов, Георги Стайков и Теодора Духовникова в Под прикритие 4| 9509 |11.11.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ