Българското „говорене“ във Виена стана обект на книга

В известен смисъл тя е продължение на направената преди година от доц. Кочева „Карта на българския език на ново място по света“, върху която са систематизирани данни за българоезичните по всички континенти с информация за емигрантските вълни и техния брой.



Българската емиграция в Австрия е една от най-старите, но тенденцията за заселване там продължава и в най-ново време. Ако през 90-те години на миналия век приблизителните данни сочат около 6 000 българи, през 2005 г. те са вече над 30 000, а в настоящия момент вече над-хвърлят 50 000. Нарастват и институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те създават.

Авторката е направила своите проучвания в рамките на интердисциплинарния проект „Българската общност в Австрия. Историческо, лингвистично и етноложко изследване“, както и въз основа на лични теренни експедиции.

Провела е над 100 разговора с българи информанти, предимно от първо поколение (отчасти от втора и трета генерация) преди всичко във Виена. В книгата са обобщени наблюденията ù за особеностите на смесения език на виенските българи в условията на билингвизъм, като е приложена нова, цялостна методика на описание, направен е анализ на основните форми на съществуване на смесения език на виенските българи и различни типове класификации на чуждите (немските) елементи в езика на българските имигранти с оглед дълбочината на проникването им в българската езикова тъкан.

Направен е изводът, че макар и разнолик смесеният език е несъмнен факт, документиран с внушителен в количествено отношение лингвален материал, той има преимуществено българска фонетика и българска граматика (морфология и синтаксис). Смесена (българо-немска) е най-вече лексикалната система. Заради това с пълно право може да се твърди, че той е смесен български език на българските имигранти в Австрия.