Цветана Манева: Най-голямата ни беда е ужасната овча търпимост

Бистрият ум и доброто физическо състояние се постигат с малко старание. Цветана Манева сподели, че ходи пеша около 55 минути и има относително приличен режим на хранене. „Бистрият ум - вероятно самата ми професия е такава, че той се тренира от необходимостта да запаметявам текстове.

Какво е успехът? „Целият ми вложен труд, усилия, старание, последователност, търпение, да изчакаш момента, съзнание, когато си в пика на успеха, че всичко това, съотнасяно към вечността, е едно мигване”.

Кое убива духовността? Духовността се убива от липсата на човеколюбие, което изчезва, казва Цветана Манева. „Не смея да кажа - изчезна. Вече човек към човека не умее да се отнася. Когато старите ценности не вършат работа и не се признават в един материален свят, кой ще обръща внимание на духовността, невъзможно е. В периоди на затруднение, за ежедневието, за хляба, вече става въпрос за оцеляване. Когато стремежът в едно съществуване е оцеляване, то не е живеене, не е живот. Трудно може да се издигнеш духовно, когато те взривява мисълта как да нахраниш децата, ще могат ли да бъдат облечени, изучени”.

Другото е прагматизмът, който доведе до високомерие, лъжи, бруталност, допълни актрисата. Тя каза, че не се информира от интернет и не желае да чете за откровените манипулации. „Не обичам да чета нищо от интернет, камо ли текстове. За мен четенето е нещо много интимно, особено литература, да дършжеш книгата, да отгръщаш листовете, да чуваш техния шум, те са ми посредник.

Аз се информирам чрез хората. За фестивала имаме голям екип, прекрасен, голям като възможности, като професионализъм, иначе са четирима човека”. Големият ни проблем е корупцията, във всичките й параметри, смята Манева.

Защо трудно се научаваме да спазваме правилата като общество? „Не мога да си обясня. Аз съм човек, който счита, че правилата трябва да се спазват, законите не се създават случайно, те също трябва да се спазват. Българският мъж е комплексар, изключвам собствения си, който не е. Това да фучиш така по магистралите е неразумно, но е някакво отключване на мощ, вероятно да задминеш другия неправилно е някаква лична победа. Арогантността и безпардонността е много на мода.

Какъв преподавател е? Искам да говоря за всичко със студентите, моите усилия са в посока те да отворят системата си, те да започнат да говорят откровено за всичко, което ги интересува. В професиоаналната сфера се старая да ги мотивирам, трудно е да се мотивираш за деня си, за живеенето си, за това да влезеш в едно пространство, каквото е драматургичният материал, сценичната площадка, изисква много усилия, изисква да повярваш в себе си. Искам да ги убедя да вярват в себе си, да не казват не мога, преди да са опитали, а да вложат всичките си усилия в това, което могат. Нейната студентка, актрисата Яна Маринова, каза, че Цветана е необикновен човек, има огромна сила в нея, а не е демонстрира, не я показва, приучава те на лекота, че всичко не е на всяка цена и винаги изисква повече. Тя е будител.

Най-големият ми страх е да не започна да се страхувам, каза Цветана Манева. Най-голямата беда в обществото ни днес - някаква ужасна овча търпимост, търпението е добродетел, но понякога престава. При нас отдавна би трябвало да престане да бъде добродетел и да се действа по всички възможни начини, да се научи българинът да изисква, да настоява а не само да мрънка, да протестира. Между две наздравици не се върши работа. Изисква усилия на волята, на духа, да си непримирим към това, което те дразни и да се замислиш какво бих могъл да направя, за да променя нещо, да направиш нещо за някой друг, да подадеш ръка на някой.

Какво е безусловна любов? „Тогава, когато преставаш да мислиш за себе си, когато имаш усещането, това чувство така те завладява, че не можеш да се контролираш. Някак си преставаш да си ти, защото другият те всмуква и те привлича много”. Много ме е страх да не се влюбя безпаметно, каза актрисата и допълни, че с Явор Милушев са женени вече от 40 години.

На въпроса как са запазили любовта си, Цветана Манева отговори, че пазят пространството и свободата си: „Не сме се опитвали да сме две половинки, които правят едно цяло. Нямаме такива изисквания, не сме си позволили битът да ни обърква във взаимоотношенията. Аз нямам друг по-добър приятел от него. Трябва да уважаваш другия, да приемееш, че той е човек такъв, какъвто си ти. Много е страшно, когато между двама души не съществува мълчание, когато те не могат да мълчат заедно.

Хората трябва да могат да си говорят на всички теми, но трябва да могат и да си мълчат заедно. Когато виждаш, че на другия му е тежко, не бива да се втурваш да му говориш. Остави го, ако той чувства необходимост да сподели, ще сподели. Другото е някакво нахлуване, инвазия в другия, нашествие отвратително, допълни още актрисата.

Най-добрият човек за нея е майка й. „Винаги, когато имаш нужда да кажеш „Обичам те, казвай го и не мисли какво ще става после, то си става, е съветът на майка й. Студентите си учи да не носят вина за неща, които не са извършили.