Вежди Рашидов вади трупове

След като се справи с реформата в театъра, киното, балета и операта, след като ни уреди и с „български Лувър”, скулпторът с пурата се зае и със символа на соца – популярната песен.

Той събра на вечеря звезди от онова време и ги посрещна с комплименти, достойни за продължението на „Мисия „Лондон”. Добродушен по природа, Вежди реши да се прави и на благороден. Край него насядаха стари, по-стари и направо древни певци и културно-масовици. На лично място се пъчеше вечният шеф на НДК Христо Друмев, известен още като агент „Борил” и агент „Драганов”. 78-годишният стопански и обществен деятел бе направо като дясно ребро на министъра.

Край масата най-активна бе Стефка Берова. Именно тя направи и "най-свежото" изказване, като сравни Рашидов с културния министър от Татово време Георги Йорданов. Бурно аплодираха подобни проблясъци дует „Ритон”, Катя Филипова, Росица Кирилова... В тази компания странно бе присъствието на Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Камелия Тодорова, Васил Найденов, Маргарита Хранова. От нафталиненото мероприятие липсваха Лили Иванова и Йорданка Христова, което ако не мъдро, е поне тактически правилно.

Естествено, че няма нищо лошо в това, да има отново „Златен Орфей”. Но любимите на много българи естрадни изпълнители отдавна нямат място в подобен проект. Освен като част от журито, може би, при това само някои от тях, които са в крак с времето. Стефан Димитров е такъв човек. Стефан Диомов – също и най-много още един-двама. Нека не се обиждат останалите, но те и във върховите моменти на кариерата си, рядко са прекрачвали границите на посредствеността. Нека си пеят на плейбек юбилейни тържества, но да не бъдат на всяко гърне мерудия.

На вечерята липсваха млади изпълнители, композитори, текстописци и аранжори. Нямаше и как да са там, защото от словата на Вежди и някои от просълзените кикимори долитаха аромати на ланска шума и бригадирско-трудовашки палатки...

„Златният Орфей” беше фестивал на средно ниво, с акцент върху постиженията в бранша от Варшавския договор и СИВ. Участието и на изпълнители отвъд „желязната завеса” бе повече пропаганден ход на тогавашната партийна номенклатура, отколкото пробив на територията на свободата. Което бе добре дошло за публиката, но нямаше как да изтрие усещането за предпоставеност и лицемерие. Затова и съветските представители обираха най-много награди, макар и на кокошките да бе ясно нивото на съветската естрада. Поляци, югославяни, чехи, унгарци и западняци си тръгваха с вази от общината или някоя мижава организация. Такъв фестивал няма място днес дори само по естетически съображения. Пък и конкурса в Сочи е напълно достатъчен за онези, които ронят носталгични сълзи за отминалото време. Дори утвърдена марка като Сан Ремо вече не привлича зрители както преди. Очакванията са за нещо ново, свежо и провокативно. С шлагери от раклата на соца нищо няма да се получи. Ще потънат поредните пари в касичката-яма на НДК заради някакъв ретропарад на повехнали шлагери. Та това е обидно и за изпълнителите. И ако те не го усещат, нека им спестим унижението поне ние, а не да ахкаме лицемерно с „колко сте велики”.

И щом Вежди Рашидов е решил да се мери по Лувъра, нека и в музикално отношение да имитира световните образци. Иначе ще се задълбочи съмнението, че е дал въпросната вечеря, за да спечели поддръжници в период, когато правителството на ГЕРБ губи доверие. Би било доста евтин и неприличен трик, ако е така. Спомнете си срещите на Тодор Живков с младата художествено-творческа интелигенция, с писателите, с музикалните дейци... Няма ли това меню най-сетне да се смени?!

И накрая едно уточнение. Срещата на министър Вежди Рашидов с естрадните звезди се проведе в столичния ресторант „Анел”. Той е собственост на бизнесмена Ангел Симеонов. Това е същият човек, който бе заподозрян преди време от в. „Капитал”, че е организирал изкупуването на целия тираж на един от броевете заради неудобни публикации.
Името на Симеонов се свързва и със скандали около застрояване на терени край Созопол. Петзвездният хотел „Анел” в София е предпочитано място за срещи на соцлидери, депутати от БСП и техните коалиционни партньори. Ангел Симеонов живее в кооперация „Магнолия” в Бояна, където миналото лято се засели и експремиерът Сергей Станишев.
Не се учудвайте, ако следващата стъпка на Министерство на кулутрата бъде възраждането на фестивала за политическа песен „Ален мак”. Чува се, че издателите на в. "Галерия" пък запретнали ръкави да възкресат споминалото се отдавна списание "Лада", което рекламираше соцмодата на Центъра за нови стока и мода (ЦНСМ). Очевидно заднешком вървят у нас нещата.

Lady GеGa