Влади Априлов: Майтапим се с Първанов, но още не ме е търсил

„Пълна лудница” е сред най-гледаните и любими предавания за българския зрител, а „зад кулисите” стои голям и отговорен екип от професионалисти. Влади Априлов е основният сценарист, а срещата ни с него е на снимачната площадка, където се създава поредният очакван епизод. Питаме Влади как се раждат идеите за хумористичните скечове, кое ги прави толкова актуални и живи. „Ще започна малко отдалече. Преди седмица отворихме скандалния сайт Wikileaks, където с изненада открих, че един прави рапнюз. Това ме върна повече от 20 години назад, когато беше началото на телевизионния и политическия хумор в българската телевизия. Тогава бяхме само аз и колегите от "Ку-ку", които правеха прекрасно публицистично, хумористично и сатирично предаване. Естествено след няколко години "Рапнюз" беше спряно поради политически причини. Споменавам го не за да се правя на дисидент, а за да кажа, че когато човек много активно тръгне да се занимава с политика, винаги претърпява някакви поражения Той е свалян, уволняван, бит, унижаван. Така че не е лесно това нещо”, казва Влади.

В началото на "Пълна лудница", за да бъдат актуални, авторите си позволяват доста големи дози политически хумор. Те първи правят образа на президента Първанов - Параванов. „Никой досега не го беше правил, не беше посмял”, споделя Влади и продължава: „Президентът ми е приятел. Познавам го от много години. Бяхме в една махала и даже заедно ходехме на фитнес в банята на "Красна поляна". Той е много готин, нормален човек. Има чувство за хумор”. На екран се появяват образите и на финансовия министър Дянков - Вдянков, на министрите Плевнелиев, Божидар Манев. Зуека се превъплъщава в Цецка Цачева. „Правехме такива образи, но без да подиграваме или да унижаваме някого. Просто взимахме смешни ситуации, за да извлечем от тях хумора, който за нас е необходим. Може би ще ме попиташ дали някой се е обидил - хората много се вълнуват. Нито Дянков, нито Първанов са ме потърсили да ми искат обяснение защо правим скечове с тях. Когато човек е на мястото си, когато има реално покрито самочувствие и когато не го обиждаш, няма как да го засегнеш. Ние с президента си правехме майтап – преекспонирахме темата с подслушвателните средства което беше много сладко и много леко. Никой от тези хора не е реагирал по някакъв начин - да звъни, да забранява. Няма такова нещо.

Защото, когато е леко, когато е елегантно, то работи”. Образът на премиера Борисов присъства като глас зад кадър, като портрет на стената или като елемент от облеклото на героите. Сценаристите преценяват, че Бойко Борисов вече има наложени актьорски превъплъщения и индиректното му присъствие стои по-добре на екран. Концепцията на предаването се променя с течение на времето и сценарият тръгва по посока на битовия хумор, на взаимоотношенията между обикновените хора. „Направихме сюжета - враждата между две семейства. Някак си без да се замислям, го локализирахме в Перник, защото три от основните ни образи – Марчето, култовият Жоро Бекъма и мама Божка са си от Перник Така беше още от първия сезон. Към тези три образа закачихме другото семейство, телевизионната линия и всичко останало. В нашите герои видяхме част от образите на футболистите сега, на футболните свекърви, митничарите, псевдоекстрасенсите, на селянина от провинцията, който е решил да стане медиен магнат. Имаме много такива случаи в нашето ежедневие. Така че всички образи някак си са пародийно отражение на всякакви популярни образци от ежедневието”.

Според Влади Априлов най-важното при сатирата е поддържането на една мярка: „Новият български хумор основно се базира на подигравчийството и на оплюването. Някак не е мъжки да хванеш някого и да го оплюеш. Защото по този начин се създава едно негативно отношение в хората, един нихилизъм. Затова най-важна е мярката. И в това, което правим, гледаме и да е забавно, и да има мярка, и да не се обижда никой”. Питаме Влади откъде идва този наш нихилизъм, защо скептицизмът е водещ при нас. „Защото не можем да се успокоим.  Българинът не може да се успокои и за това голяма вина, според мен, имат медиите. От сутрин до вечер (сутрешни и вечерни блокове, новинарски емисии, публицистични предавания, всякакви вестникарски издания и сайтове) непрекъснато извличат отнякъде скандала, сензацията, простотията: убити, прегазени, корупции... Това е животът ти. Ти се психираш и не можеш да се успокоиш. А има и добри новини и те не са малко. Като се успокоим, ще гледаме на нещата по друг начин. За съжаление не се успокояваме, а ставаме все по-нервни. Това не е добро”. Как биха могли да се променят нещата? „Много съм малък да давам рецепти за това. Просто се опитвам в отношението си към работата, към колеги и всичко около мен да спазвам някакви елементарни правила. По този начин смятам, че мога да помогна нещата да се подобрят.  Минаха доста години и като се замисля, пак сме на прага на нещо абсурдно. Гледам това, което става - всички чакат човека, който да ни оправи, всички очи са вперени в Бойко Борисов, той е силният на деня. Все чакаме нещо от някого - ромите пари от ЕС, други пък нещо друго. Всички си мислим, че трябва да дойде някой отнякъде нещо да даде. А сме забравили най-прекрасната приказка в българския фолклор - притчата за неволята. Няма какво да чакаме, ами да се хващаме и сами да си оправяме колата”.