Вторник, 19 Юни 2018, 02:05
Frognews
10| 7478 |06.05.2015

Защо българите учат в Робърт колеж?

.
Историята, образователните идеали, политиката и значението на престижния Робърт колеж в Цариград са обстойно разгледани от доц. Орлин Събев в книгата „Робърт колеж и българите“ (ИК „Изток-Запад“). Ценният труд съдържа слабо проучвани и нецитирани до момента документи от архивите на колежа, съхранявани в Истанбул и в библиотеката на Колумбийския университет в Ню Йорк, както и пренебрегваните доскоро османски архиви.

Латинската крилата фраза „Всички пътища водят към Рим“ на Балканския полуостров се е използвала нееднократно през годините, но вместо до Рим, тук „Всички пътища водят до Цариград“. Със своите колорит и уникалност някогашен Цариград – преди това Византион, после Константинопол, а днес Истанбул – е пресечната точка между Изтока и Запада, между исляма и християнството, между старото и новото, консервативното и либералното… Именно в това пищно разнообразие от толкова различни култури и привички, които и до днес се улавят в мегаполитния Истанбул, се крие притегателната сила на града през вековете.


След отслабването на Османската империя през първите десетилетия на XIX век, политическият климат благоприятства затоплянето на отношенията между Запада и Османската държава. Няколко години след края на Кримската война (1853–1856) американският търговец Кристофър Робърт и бившият мисионер Сайръс Хамлин поставят началото на Робърт колеж в Цариград през 1863 г. Първоначално учебното заведение е мъжки колеж, но след като през 1932 г. президентът му поема ръководството и на Американския девически колеж (основан няколко години след Робърт колеж), двата колежа запазват формалната си самостоятелност до 1958 г., когато се сливат и придобиват общ Съвет на настоятелите. През 1971г. Съветът предоставя на турската държава сградния фонд на мъжкия колеж, който се използва за новосформирания тогава Босфорски университет – най-престижното висше учебно заведение в Турция днес. В сградата на Девическия колеж двата слети колежа се преобразуват в Смесена частна американска гимназия, която запазва емблематичното наименование Робърт колеж.


Смята се, че Робърт колеж е първият по рода си американски християнски колеж, основан извън пределите на САЩ. И макар в Америка да е възприеман като такъв, у нас Робърт колеж се ползва с изключително влияние и престиж – той е еталон за качествено образование, където „християнското“ и „американското“ остават на заден план, за сметка на „академичното“.

 

Именно образователните идеали и политики, следвани и прилагани от колежа като застъпник на протестантската етика и американския либерализъм, са разгледани обстойно от доц. Орлин Събев в изданието „Робърт колеж и българите“. Чрез тези идеали ръководството и преподавателите са се стремили да изградят у учениците силни характери, изпъкващи индивидуалности, народни водачи. Най-голям успех в това отношение постигат с българските ученици, на които книгата обръща специално внимание чрез анализ на техния социален профил, кариерно развитие след колежа и активната им роля в обществено-политическия живот на свободна България.

 

Робърт колеж и българите“ е ценно изследване, което се позовава на неизползвани или слабо проучени документи: архивите на самия колеж, по-голямата част от които се съхраняват в библиотеката на Колумбийския университет (Ню Йорк), а друга част в Истанбул, както и напълно пренебрегваните досега османски архиви.

 

Орлин Събев е роден в Шумен през 1970 г. През 1995 г. завършва специалността „Български език и история“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 2000 г. защитава докторска дисертация на тема „Османски образователни институции в българските земи през XV–XVIII век“. От 2005 г. е доцент в Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Автор е на четири книги на български, английски и турски език, както и на близо сто студии и статии  в областта на османската културна история. Преподавал е в ШУ „Еп. Константин Преславски“, в ЮЗУ „Неофит Рилски“, в СУ „Св. Климент Охридски“, както и в Турция. Специализирал е в Англия (Кеймбридж), САЩ (Принстън и Ню Йорк), Румъния и Турция.


Откъс от „Робърт колеж и българите“, Орлин Събев

Защо българи учат в Робърт колеж?

С няколко изключения, в годините преди Освобождението, а и години след това българите са лишени от модерни образователни институции от висш характер. Мнозина заможни българи изпращат децата си да учат в чуждестранни учебни заведения, за да получат съвременно за епохата образование. Докъм средата на XIX век особено привлекателни са модерните гръцки училища, които и географски са по-достъпни. По-малко отиват да учат в Западна или Централна Европа. Към средата на века интересът постепенно се ориентира към Цариград, където се появяват нови и модерни както османски, така и чуждестранни учебни заведения. Константин Хаджикалчев, свидетел на епохата и учил в Робърт колеж между 1869 и 1872 г., отбелязва: „Като почна нашето пробуждане, българите устремиха погледа си към Цариград. По-заможните хора от Северна и Южна България, а също така и от Македония изпращаха децата си в цариградските училища. На първо място се намираше училището Робърт колеж.“[1] Все пак, след Кримската война (1853–1856) руските гимназии, богословски семинарии, военни училища и университети стават доста привлекателни за ученолюбивите българи, не на последно място заради по-ниските такси за обучение и езиковата и културно-религиозната близост.[2] Между 1856 и 1878 г. над две трети от образованите българи учат в Русия.[3]

През септември 1863 г. Робърт колеж отваря врати за първата си учебна година в среда с установени вече „правила на играта“, в които тепърва трябва да навлиза, да борави успешно с тях, а на по-късен етап и да ги диктува. В началните години на прохождане протича двустранен процес на „откриване“: потенциалните ученици трябва да разберат за съществуването на колежа и евентуално да се запишат в него; същевременно самият колеж трябва да открие своите ученици и да ги привлече за своята кауза.

В литературата за Робърт колеж е наложено мнението, че Петко В. Горбанов от Елена, първият дипломирал се българин от колежа (1868), е и първият българин, записан да учи там през 1864 г.[4] Всъщност, според списъците от 31 юли 1867 г., в които са посочени месецът и годината, когато съответният ученик е започнал да учи, първият българин в Робърт колеж е Петър Янакиев Сичанов от Банско, син на местен учител. Той постъпил в колежа през септември 1864 г. В годината на изготвяне на списъка, 1867, е бил на 23 години, но не е успял да се дипломира поради това, че е починал на 28 февруари 1867 г., както е отбелязано във въпросните списъци. Съдейки по фамилията, вероятно той е родственик на Христодул Костович Сичанов (Сичан-Николов) от Самоков,[5] който участва в комисията по изготвяне на новия български превод на Библията, в която влизат още Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Петко Р. Славейков.[6] След две години, през учебната 1869–1870 г., на издръжка на Българското библейско дружество в колежа учи неговият по-малък брат Иван Сичанов. Той се дипломира през 1873 г. и се завръща в родния си град Банско, където става учител и протестантски пастор. През втората учебна година, 1864–1865, сред 28-те ученици в Робърт колеж има само един българин, според приложения в мемоарите на Уошбърн списък на броя на учениците и дипломиралите се. Това е именно Петър Сичанов, но както става ясно от достъпните ни вече списъци от архива на колежа, в края на същата година се записва и Теодор Иванов Джабаров (март 1865 г.). Следващите българи, които постъпват в колежа, са Димитър Иванов (септември 1865 г.) и Петко Горбанов (октомври 1865 г.).

„Откриването“ на будни и перспективни българчета, които да бъдат привлечени да учат в Робърт колеж, се превръща като че ли в мисия от първостепенно значение с политически привкус и в конкурентна среда, както може да се заключи от писанията на Уошбърн. В писмо до Кристофър Робърт от 1 август 1870 г. Уошбърн обръща внимание на факта, че Русия „полага усилия да взима също обещаващи български ученици в Русия, където им се предлагат безплатно образование и всякакви примамки“, и добавя: „Руснаците правят всичко възможно, за да привлекат някои от най-добрите ни ученици.“[7] От мемоарите на Уошбърн става ясно още, че след 1871 г., когато френското политическо и културно влияние в Османската империя намалява заради поражението на Франция от Прусия, се засилва влиянието на Русия като главен застъпник за християнските поданици на империята. Според Уошбърн, Русия е заела мястото на Франция „като главен противник на колежа и използва своето влияние, за да отклони българските ученици от Робърт колеж към учебните заведния в Русия.“ Уошбърн изразява съжалението си, че тази неблагоприятна за колежа промяна в международната ситуация е довела в частност и до това, че момче с фамилията Стамболов (очевидно Стефан Стамболов) от Търново, където Лонг бил мисионер, е отишло да учи безплатно в руска семинария.[8] Маджаров отбелязва в спомените си, че по време на едномесечния престой в бащината му къща, след като се завърнал от Москва в Копривщица през 1872 г., Петко Каравелов посетил „една значителна част от по-състоятелните копривщенски къщи с цел да отведе на учение копривщки младежи в Русия.“[9]

 



[1]        Константин Хаджикалчев, Спомени, ред. Пенка Петрова-Голийска и Данчо Господинов (София: Изд. „Изток-Запад“, 2006), 42.

 

[2]        Добринка Парушева, Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история (София:
Институт за балканистика, 2008), 114–120.

 

[3]        Диана Мишкова, „В търсене на балканския оксидентализъм“. – В: Балканският XIX век. Други прочити, съст. и научен ред. Диана Мишкова (София: Център за академични изследвания и изд. „Рива“, 2006), 245.

 

[4]        Джордж Уошбърн. Цит. съч., 5 (предговор от Андрей Пантев); Иван Илчев и Пламен Митев. Цит. съч., 237.

 

[5]        През 1871 и 1872 г. в Самоков са преместени протестантските училища от Стара Загора (девическо) и Пловдив (мъжко), като градът става образователен център и главна станция на Американския мисионерски съвет. През 1875 г. Андрей С. Цанов открива там Българско евангелско дружество. Вж. Мария П. Полимирова, „Разпространение на протестантството в град Самоков и реакцията на населението“. – В: Българо-американски културни и политически връзки през XIX–първата половина на XX век, съст. Иван Илчев и Пламен Митев (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004), 71–79; Елена Хаджиниколова, „За Андрей С. Цанов и за създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. в Самоков“. – Годишник на Департамент „История“ (НБУ) 2 (2007), 246–260 (статията е достъпна и в интернет: http://ebox.nbu.bg/pro/6%20Elena%20Hadjinikolova%20+.pdf).

 

[6]        За подготовката и отпечатването на българския превод на Библията вж. Иван Илчев и Пламен Митев. Цит. съч., 81–88.

 

[7]        CU–RBML, Robert College Records MS # 1445, Subseries II.1, folder 69.

 

[8]        Джордж Уошбърн. Цит. съч., 38.

 

[9]        Михаил Маджаров. Цит. съч., 171.

 

Откъс от „Робърт колеж и българите“, Орлин Събев

Защо българи учат в Робърт колеж?

С няколко изключения, в годините преди Освобождението, а и години след това българите са лишени от модерни образователни институции от висш характер. Мнозина заможни българи изпращат децата си да учат в чуждестранни учебни заведения, за да получат съвременно за епохата образование. Докъм средата на XIX век особено привлекателни са модерните гръцки училища, които и географски са по-достъпни. По-малко отиват да учат в Западна или Централна Европа. Към средата на века интересът постепенно се ориентира към Цариград, където се появяват нови и модерни както османски, така и чуждестранни учебни заведения. Константин Хаджикалчев, свидетел на епохата и учил в Робърт колеж между 1869 и 1872 г., отбелязва: „Като почна нашето пробуждане, българите устремиха погледа си към Цариград. По-заможните хора от Северна и Южна България, а също така и от Македония изпращаха децата си в цариградските училища. На първо място се намираше училището Робърт колеж.“[1] Все пак, след Кримската война (1853–1856) руските гимназии, богословски семинарии, военни училища и университети стават доста привлекателни за ученолюбивите българи, не на последно място заради по-ниските такси за обучение и езиковата и културно-религиозната близост.[2] Между 1856 и 1878 г. над две трети от образованите българи учат в Русия.[3]

През септември 1863 г. Робърт колеж отваря врати за първата си учебна година в среда с установени вече „правила на играта“, в които тепърва трябва да навлиза, да борави успешно с тях, а на по-късен етап и да ги диктува. В началните години на прохождане протича двустранен процес на „откриване“: потенциалните ученици трябва да разберат за съществуването на колежа и евентуално да се запишат в него; същевременно самият колеж трябва да открие своите ученици и да ги привлече за своята кауза.

В литературата за Робърт колеж е наложено мнението, че Петко В. Горбанов от Елена, първият дипломирал се българин от колежа (1868), е и първият българин, записан да учи там през 1864 г.[4] Всъщност, според списъците от 31 юли 1867 г., в които са посочени месецът и годината, когато съответният ученик е започнал да учи, първият българин в Робърт колеж е Петър Янакиев Сичанов от Банско, син на местен учител. Той постъпил в колежа през септември 1864 г. В годината на изготвяне на списъка, 1867, е бил на 23 години, но не е успял да се дипломира поради това, че е починал на 28 февруари 1867 г., както е отбелязано във въпросните списъци. Съдейки по фамилията, вероятно той е родственик на Христодул Костович Сичанов (Сичан-Николов) от Самоков,[5] който участва в комисията по изготвяне на новия български превод на Библията, в която влизат още Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Петко Р. Славейков.[6] След две години, през учебната 1869–1870 г., на издръжка на Българското библейско дружество в колежа учи неговият по-малък брат Иван Сичанов. Той се дипломира през 1873 г. и се завръща в родния си град Банско, където става учител и протестантски пастор. През втората учебна година, 1864–1865, сред 28-те ученици в Робърт колеж има само един българин, според приложения в мемоарите на Уошбърн списък на броя на учениците и дипломиралите се. Това е именно Петър Сичанов, но както става ясно от достъпните ни вече списъци от архива на колежа, в края на същата година се записва и Теодор Иванов Джабаров (март 1865 г.). Следващите българи, които постъпват в колежа, са Димитър Иванов (септември 1865 г.) и Петко Горбанов (октомври 1865 г.).

„Откриването“ на будни и перспективни българчета, които да бъдат привлечени да учат в Робърт колеж, се превръща като че ли в мисия от първостепенно значение с политически привкус и в конкурентна среда, както може да се заключи от писанията на Уошбърн. В писмо до Кристофър Робърт от 1 август 1870 г. Уошбърн обръща внимание на факта, че Русия „полага усилия да взима също обещаващи български ученици в Русия, където им се предлагат безплатно образование и всякакви примамки“, и добавя: „Руснаците правят всичко възможно, за да привлекат някои от най-добрите ни ученици.“[7] От мемоарите на Уошбърн става ясно още, че след 1871 г., когато френското политическо и културно влияние в Османската империя намалява заради поражението на Франция от Прусия, се засилва влиянието на Русия като главен застъпник за християнските поданици на империята. Според Уошбърн, Русия е заела мястото на Франция „като главен противник на колежа и използва своето влияние, за да отклони българските ученици от Робърт колеж към учебните заведния в Русия.“ Уошбърн изразява съжалението си, че тази неблагоприятна за колежа промяна в международната ситуация е довела в частност и до това, че момче с фамилията Стамболов (очевидно Стефан Стамболов) от Търново, където Лонг бил мисионер, е отишло да учи безплатно в руска семинария.[8] Маджаров отбелязва в спомените си, че по време на едномесечния престой в бащината му къща, след като се завърнал от Москва в Копривщица през 1872 г., Петко Каравелов посетил „една значителна част от по-състоятелните копривщенски къщи с цел да отведе на учение копривщки младежи в Русия.“[9]

 



[1]        Константин Хаджикалчев, Спомени, ред. Пенка Петрова-Голийска и Данчо Господинов (София: Изд. „Изток-Запад“, 2006), 42.

 

[2]        Добринка Парушева, Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история (София:
Институт за балканистика, 2008), 114–120.

 

[3]        Диана Мишкова, „В търсене на балканския оксидентализъм“. – В: Балканският XIX век. Други прочити, съст. и научен ред. Диана Мишкова (София: Център за академични изследвания и изд. „Рива“, 2006), 245.

 

[4]        Джордж Уошбърн. Цит. съч., 5 (предговор от Андрей Пантев); Иван Илчев и Пламен Митев. Цит. съч., 237.

 

[5]        През 1871 и 1872 г. в Самоков са преместени протестантските училища от Стара Загора (девическо) и Пловдив (мъжко), като градът става образователен център и главна станция на Американския мисионерски съвет. През 1875 г. Андрей С. Цанов открива там Българско евангелско дружество. Вж. Мария П. Полимирова, „Разпространение на протестантството в град Самоков и реакцията на населението“. – В: Българо-американски културни и политически връзки през XIX–първата половина на XX век, съст. Иван Илчев и Пламен Митев (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004), 71–79; Елена Хаджиниколова, „За Андрей С. Цанов и за създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. в Самоков“. – Годишник на Департамент „История“ (НБУ) 2 (2007), 246–260 (статията е достъпна и в интернет: http://ebox.nbu.bg/pro/6%20Elena%20Hadjinikolova%20+.pdf).

 

[6]        За подготовката и отпечатването на българския превод на Библията вж. Иван Илчев и Пламен Митев. Цит. съч., 81–88.

 

[7]        CU–RBML, Robert College Records MS # 1445, Subseries II.1, folder 69.

 

[8]        Джордж Уошбърн. Цит. съч., 38.

 

[9]        Михаил Маджаров. Цит. съч., 171.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ето я „История на българите“–първият академичен труд за нашето минало 27| 9997 |09.01.2015 . "Оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите" 8| 6168 |02.10.2014 . Из книгата на Александър Томов „Робският синдром при българите...” 26| 7383 |04.06.2014 . Б. Димитров: Българите са богобоязливи 21| 5727 |20.04.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ