Китаристът Стив Вай срещу Десислава Танева – истината срещу лъжата

Изкушавах се, мислех за пари, грешах; признавам си, изправям се и продължавам. Ако лъжеш хората, къде ти е тогава животът?

Животът на нашите министри си е тук – охолен и забулен в тайни. Бойковите министри Десислава Танева, Владислав Горанов едва ли са чували за Вай и китарата му - ако знаеха, щяха да са други хора. Но не това е най-голямата беда за тях, а за Стив Вай съвсем… Проблемът на тези хора е, че каквото и да се разкрие за тях, какъвто и гаф да направят – не признават, отричат и сочат други за виновни. С една дума: правят ни на идиоти.

Танева казала в тесен кръг, че трябва да си траем за измамите с европари и европрограми, защото от Брюксел можели да ни спрат парите. Казала го с цел да бъде полезна, според нея. Тя дори не осъзнава, че лъжата винаги е лъжа, а укриването на информация за злоупотреби с пари на европейските данъкоплатци - престъпление. За нея такова поведение е естествено. Така е научена. И обяснява ли обяснява колко дава всичко от себе си за стопаните. А я нападали по политически поръчка. Ах, недей...

Горанов пък пита: Вие мислите ли, че мога да рекетирам бизнесмен като Васил Божков? Да, мислим. И не само него. И дори сме убедени. Не защото имаме явни доказателства – това са потайни неща – а защото личи. Горанов обаче смята, че сме длъжни да му вярваме. Защото ни учат, че властниците никога не лъжат. Всъщност това е най-голямата лъжа.  Както казала една родителка от Дъбниците на дъщеря си в навечериято на сватбата: На калъп да те хванат, мамо, ще отричаш! Така и с нашите министри.

Сравнението на тези двамата със Стив Вай е екстремно, но понякога нужно, за да се види огромната пропаст между нашия "елит" и цивилизования свят.

Стив Вай ще остане в историята като велик музикант и нормален човек, който има „заровени котки в задния двор на къщата като всеки от нас“, както казва Труман Капоти. Той не твърди пред другите, че е честен и безпогрешен. Няма нужда.

Танева и Горанов са министри по българския аршин - твърде нехаен към европейските и световни стандарти. Като паднат от Олимп, където са кацнали случайно, никой няма да си спомня за тях. Ще остане лошата миризма на лъжата. Особено силна и противна…

Борис Петков