Църквата в кома

Българската православна църква тотално заряза християните, реши да се отдаде на блажено спокойствие и тишина, без да чува и вижда всички изпитания, на които народът е поставен през последните 20 години. За разлика от останалите страни, били те католически или православни, нашенските отчета и тяхното вековно ръководство в Светия синод не обелиха и думичка за всички помии, които се изливат върху българите. В нито един от десетките трудни моменти облечените в златни одежди митрополити и викарии не излязоха в помощ на миряните. За последните две десетилетия се нагледахме само на разкол в църквата, делби и борби за многобройните имоти, на просташки изпълнения, достойни да се сравнят единствено с нахалния, нагъл и зловещ Бай Ганьо.

Царски имоти, заменки на земи, лекарски грешки, протести на учители, кризата в културата и куп скандали, които разтресоха България, минаха покрай висшите ни духовници като бърз влак. Такава е ситуацията и днес, когато скандал след скандал взривява държавата и потапя поклонниците на Христос в най-грозни и мътни води, които носят зловонието на аморалното и на греха. Църквата, която е съхранила българите през тъмните времена на турското робство и винаги е била в първите редици на съпротивата срещу врага, днес не съществува. Християните я познават единствено като осветителката на знамената на Гергьовден, институцията, която мрази рока и Мадона актрисата, която ни се показва на сватби и погребения, феодала, който притежава земи и печели от тях и като закрилницата на свещоливниците. Когато й се заговори за държавата, тя се превръща в змия и кълве по всички, които намекват за намеса в свещените й дела и бизнеса със свещи например. Познаваме я и като съдник, който обича да раздава морала си с тонове единствено когато се заговори за гейовете Вместо да се обади за СРС-тата и за децата, които умират заради липсата на Бърза помощ или лекарски грешки, Светият синод чака летния гей парад, за да го нападне като мечка стръвница.

Фиктивните църковни акции, които не носят имената на „Октопод”, „Наглите” или „Килърите”, също са свързани с престъпления, които са не по-малко опасни от тези на арестантите. От години родните епископи и теолози повтарят един и същ мъртъв вопъл - „въведете вероучението”, което от устата на глухонемите епископи звучи зловещо и заплашително. Кому е нужно вероучението, при положение че децата на България ще попаднат в ръцете на същите тези обезличени свещеници, които като глухонеми размахват ръце в телевизиите, не отговарят на въпросите, които им се задават, променят темата и се опитват всячески да се измъкнат като мокра връв от ръцете на народа. Ако наистина на това искат да научат бъдещите поколения, то едва ли има родител, който би се съгласил.

Особено след десетките изцепки на игумени, които или вадят пистолет в пияно състояние на невинни християни, или пъдят от светата обител инвалиди. Ламтежът за  пари се оказа най-великата сила в Българската православна църква. От 20 години насам чуваме просешките молби на лицемерни свещеници, които искат да прибират и държавни субсидии, и да опяват срещу 100 лв. на ръка, и да купуваме свещите, които предварително сме си платили чрез данъците си в държавата. Всички критики на Светия синод за морален упадък на обществото могат преспокойно да им се върнат. Дали някой си спомня за последното добро дело на патриарх Максим или на впитите до живот епископи около него? Колко са случаите, в които при тежки трагедии някой от висшия клир е излизал, за да застане зад народа и да му каже няколко добри думи, а не да му се кара все едно е попаднал в народен съд от тъмните времена на комунизма?

Застаряващият синод всъщност е огледало на цялата държава, а може би Бойко Борисов е бил напълно прав, когато каза, че сме „кофти материал”, както и Божидар Димитров с „шибания народ”. Виждайки по-младите хора, които се тикат в златните одежди на Максим, понякога се чудим дали пък не е по-добре църквата да си мълчи и по-добре да не се обажда. Откровените глупости, с които се занимават част от по-младите митрополити, автоматично задават въпроса „Боже, какви ли са останалите, под тях”. Вариантите са два – или истинските християнски попове са отчаяни и са загърбили църковните баровци с мерцедесите и опитват по свой си начин да се грижат за своята обител, или са още по-алчни и оядени от шефовете си. Немалко са и подвикванията към патриарх Максим да сдаде патриаршията. Малцина са онези, които сляпо вярват, че истинската реформа в синода може да се направи от 96-годишния Максим, който чисто физически не може да се грижи за църквата. Приближените до него митрополити пък имат единствения стремеж да седнат в патриаршеския стол
Точно тази мания за църковна власт измества изцяло борбата за морални и християнски ценности. Така постепенно отново всичко стига до държавата, която рано или късно трябва да се намеси в духовните дела на синода. Със снишението си и бездушието, което демонстрира, очевидно не може сам да сложи ред в къщичката си. Курсът по мълчание, който е изкарал по времето на социализма, до такава степен е отнел всичките му функции, че днес е една безлична сянка, която броди около християните и не може да намери покой.


Проф. Христо Матанов: Максим да си ходи
„Църквата е в безвремие. Не мога дори да се сетя друга държава в света, в която православието да е толкова безлично и толкова далеч от хората”, каза пред „Торнадо” историкът проф. Христо Матанов. „Нашите висши духовници са като заспал организъм, което е пагубно. Това е една институция, която има потенциалната сила да помага в икономически и духовни кризи, но не се случва. За жалост псевдокритиците на синода постоянно повтарят безсмисленото „така са свикнали, оставете ги, младите духовници се учат от тях”. Това е безумие. Ако питате самите духовници, ще ви кажат, че църквата е богочовешка организация, която не трябва да откликва винаги на нуждите на обществото. За всичко са виновни самите те, за моралния упадък, за липсата на религията сред хората – патриархът и неговите службогонци. От Максим не може да се очаква нищо. Човек, който наближава 100-те, няма хоризонт за бъдещето. Той е свикнал с освещаването на чешмички и знамена. Една глупава традиция, която трябва да се преодолее. Трябва да се оттеглят хората, родени в робство. Друго спасение не виждам. Някои апелират за намеса на държавата. Защо? За да й се тика Конституцията в лицето и да й се напомня, че църквата е самостоятелна институция? Държавата е търсена от висшия клир само когато става дума за пари. Когато искат средства за това и онова. Парадоксът е налице. Нали са независими? Стига с тази майка държава, която трябва да прави всичко! Аз съм умерен оптимист, но наистина без намесата на други институции няма да се промени нищо”.


Мълчанието на агнетата
„Българската православна църква взима отношение по всички актуални въпроси, но медиите отразяват само щекотливите теми като Мадона и гей парадите”, заяви пред „Торнадо” протодякон Любомир Братоев, който служи в храм-паметника „Св. Александър Невски”. Според него журналистите така и не търсят висшите духовници, за да ги попитат какво са решили на църковните събрания в БПЦ. „Какво може да каже църквата за СРС-тата и за трагедиите? Това са ежедневни неща, за които държавата трябва да се погрижи. Те не са във възможностите на действие на БПЦ, а въпрос на организация. Ако се поровите в портала на църквата, ще намерите много теми, по които синодът се е изказал”, коментира отец Братоев.
Репортер на „Торнадо” упорито потърси представители на Светия синод, сред които секретаря на БПЦ епископ Наум и викария на Софийската епархия епископ Йоан. И двамата обаче не пожелаха да вдигнат мобилните си телефони. Стационарните телефонни номера, които Светият синод е оставил в официалния си сайт, също останаха безмълвни.

Запушили устата на синода с червени куфарчета
Сред митичните куфарчета с пари, които се раздаваха по времето на Андрей Луканов, е имало заделени средства и за Светия синод. Още преди началото на промените е бил съставен сценарий, според който е трябвало да се плати на висшите духовници, за да запазят пасивните си функции. Самият Луканов бил дал идеята, тъй като осъзнал, че след неизбежните промени църквата може да се окаже водеща сила и да провали предварителния план за контрол на държавата. Така се стигнало и до „спонсорството”, с което дългосрочно била запушена устата на синода. Освен парите, висшите духовници успели да се договорят с властта и с Великото народно събрание да си извоюват пълна независимост, с която да контролират всички свои имоти. Покойният Луканов, за когото и до днес се говори, че е бил поставено лице и агент на руските тайни служби в България, е бил топлата връзка и човекът, поставил след демократичните промени Светия синод под влиянието на руската църква. Няколко години след това тази зависимост е и сред основните причини за разцеплението на синода и създаването на алтернативен клир, който е против намесата на Русия в духовните дела на страната ни.

Васил Васил