И нов, непознат,


сякаш целият град


в това чудо невиждано взима участие,


и си казваш: - До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!


 


Но както със щастие е изпълнен човека,


той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
- Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?


Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?