ДЕКЕМВРИ

1 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК НАУМ

Пророк Наум живял 700 години преди раждането на Иисус и бил сред най-големите еврейски пророци. Предсказал гибелния край на един от най-богатите и влиятелни градове по онова време – Ниневия, до края на живота си светият отец бил в полза на бедните и онеправдани юдеи и предвестник на евангелските събития.
На тази дата църквата почита паметта и на свети Филарет Милостиви.

2 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК АВАКУМ

Свети пророк Авакум бил почти съвременник на пророк Наум. Подобно на него и той предрекъл на юдейския народ съдбовни събития, които преобърнали целия му живот – раждането на Иисус Христос – Син Божий. Според преданието светецът починал в дълбока старост.

3 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК СОФРОНИЙ

Пророк Софроний живял във време на цар Йосия. Бил близък приятел на пророк Йеремия, заедно с когото пророчествували по цялата юдейска зема. Предсказали много бедствия и страдания, но предвещали и светлите новозаветни времена. Когато Бог щял да посети своя народ, за да избере праведни и достойни люде за своите дела на земята. Това, което свети пророк Софроний известил приживе, се сбъднало. Затова евреите никога не го забравили.

4 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ВАРВАРА

Варвара била знатна девойка от град Илиопол. Едничка дъщеря в семейство на езичници, тя живеела уединено, далеч от хорската суета и слава. По цял ден съзерцавала красотата на природата и сама открила истината за света и за неговия Създател. Тайно станала християнка и се посветила на Бога.

Един ден Варвара открила пред баща си вярата си в Иисус. Това много го разгневило, затова жестоко я наказал. Всеки ден биел момичето до припадък, а после го затварял в тъмна стая, с надеждата да върне Варвара към езичеството. Усилията му били напразни.

Тогава жестокият баща завел дъщеря си при управителя на града, Мартиан и поискал публично да бъде наказана. Подложили Варвара на жестоки мъчения, но Бог лекувал раните й, намалявал болките й и осветявал лицето й със сияйна светлина.

Живота на св. Варвара завършил мъченически. Смъртното наказание било извършено от собственият й баща, който отсякъл главата на любимата си дъщеря пред очите на разплаканите християни. Легендата разказва, че в този миг тресна гръм и повалил обезумелия родител.
На този ден църквата чества още светлата памет на свети Йоан Дамаскински.
Днес имат имен ден всички, с името Варвара, Барбара.

В народната вяра св.Варвара е сестра на св.Никола и св.Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.

На този ден празнували всичко жените в семейството. Затова някъде празникът е известен като
ЖЕНСКА КОЛЕДА
Светицата почитали като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвяли медени пити, които раздавали на пътниците. В някои села месели малка погачка в навечерието на празника, оставяли я да пренощува на полицата, край огнището. Вярвали, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. В други краища пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни , за да не боледуват от шарка.

Стара традиция е на този ден, който съвпадал със средата на коледния пост, по къщите да обикалят ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, ходели във всеки дом и пеели песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещали с радост и ги дарявали с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.

В деня на св.Варвара във всяка къща жените варели царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябвало да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата давали по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. Празничната трапеза нареждали близо до прясно измазано огнище и на нея винаги слагали освен обредна храна, медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.

5 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ САВА ОСВЕЩЕНИ

Сава бил от семейство на знатни и богати родители от град Кападокия. Когато навършил осемнадесет години, постъпил в манастир. Там получил добро образование и бил подстриган за монах. Обичта му към Бог били толкова голяма, че скоро пожелал да посети светите места. И потеглил за Йерусалим.

По това време се прочул с постиническия си живот св. Евтимий Велики. Сава станал негов ученик, постъпил в манастира на блажени Теоктист, където се отдал на възвишен и блажен живот.

След дванадесет години светецът се отдал на подвижнически живот. Заживял в пещера, близо до изсъхналия Силоамски поток. По време на своя уединение само се молел, пеел псалми и правел добрини. Около него започнали да се събират негови събратя, които слушали мъдрите му проповеди и ставали свидетели на чудесата му.

След много години, когато майката на св.Сава починала, с голямо богатство, което му оставила, издигнал няколко манастира в Палестинската пустиня. Построил болница и две страноприемници – в Йерихон и при пещерите, където вече съществувала знаменитата лавра. Светият отец бил провъзгласен за неин духовен ръководител.

Доживял до дълбока старост, св.Сава Освещени починал през 533 г. на 94 години.

Днес църквата празнува денят и на преподобни Нектарий Битолски.

На този ден българите отбелязват

ДЕНЯ НА СВЕТИ СЕВА
За някои това бил мъж, но по-често го мислели за жена, която свързвали с царството на мъртвите. Затова по стар обичай жените ходели на гробищата, палели свещи, раздавали варено жито, ябълки и хляб за душите на своите починали близки.

Хората се боели от светицата, заради болести, които сеела сред хората. За да омилостивят нейната зла поличба, стопанките пазели въздържание от всякаква работа и месели медени хлябове в нейна чест.

В представите на патриархалният българин деня на св.Варвара се свързвал с магическото време, когато гадателки и баячки правели магии за задомяване. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат.

В някои райони на този ден се подготвяли обредните храни за светлия празник Никулден, който емоционално се свързвал с дните на св.Варвара и св.Сава.

Именици: Сава, Савин, Савко, Саво, Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.

6 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ НИКОЛАЙ, АРХИЕПИСКОП МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Николай се родил през втората половина на 3 век в град Ликия. Още от дете бил възпитан в християнските добродетели. Когато пораснал, неговият чичо – епископ на Патария, го въвел в чин презвитер. От този момент добродетелният младеж приел от сърце своята велика мисия – да помага на страдащите, да защитава невинните, да подкрепя слабите със силата на словото и вярата.

Когато богатите му родители починали, раздал цялото си богатство и пожелал да посети Светите места. Но не му било писано да стигне до Йерусалим. Затова се заселил в един манастир. Скоро Бог му посочел друг живот, различен от монашеското служение. По негова воля той тръгнал към град Мир, където бил избран за негов епископ. Въпреки волята му, той станал пастир на Мир-Ликийската църква, на която предано и всеотдайно служил.

Свети Николай преживял много изпитания и страдания по време на големите гонения на християните. Но светият отец бил непреклонен и последователен в своята вяра и делата си. Участвал в Първия вселенски събор в Никея и като православен християнин отстоявал истинските божии закони и воювал срещу ересите. Светителят извършил още много добрини и много чудеса, пред които хората богоговеели.

Когато достигна до дълбока старост, св.Николай Чудотворец починал тихо и блажено през 342 година. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир с подобаващи почести. А през 1099 година нетленните останки на светия отец били пренесени в Бари (Италия), където се пазят и досега.

В българския народен календар денят е популярен като
НИКУЛДЕН
За този велик светец българинът е написал много истории, в които е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот. Той вярвал, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свръхчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да изпраща страшни бури, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки.

В негова чест по традиция се колел курбан – задължително риба. Затова някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правели обреден хляб и обредна храна – рибник, който обичайно се приготвял от риба шаран, пълни с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечена в тесто.

Традиционно празникът се отбелязвал с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прекадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие.

Празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръшните хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щастлив брак.

Специална почит към светеца оказвали рибарите, които наричали първата, уловени в този ден, риба в негова чест.
Днес на 6 декември празнуват още банкери, ловджии и овчари, които почитат св.Никола като свой патрон.

Днес да почерпят всички, които носят имена Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.

7 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АМВРОСИЙ, ЕПИСКОП МЕДИОЛАНСКИ

Авросий бил син на управителя на Галия. Образованието си получил в Рим, след което постъпил на гражданска служба. Станал любимец на главния управител на Италия, Проб, който бил християнин. И по негова лична молба и с благословията на император Валентиниан бил избрали за епископ на областите Лигурия и Емилиана.

Амвросий напълно оправдал гласуваното му доверие. В своите дела той умеел да съчетава мъдростта с обичта към ближните. Състрадателен към беззащитните, щедър към бедните , чудотворец за болните, скоро той спечелил любовта на целия народ. По време на духовното си управление светият отец обърнал маркоманите в Христовата вяра. Придал на богослужението особена тържественост и издал няколко важни указа, с които укрепил Християнството в цялата империя.

Когато на власт се възкачил Грациан, съдбата на епископа била изложена на опасност. В лицето на императорската майка, която била арианка, той срещнал най-големия си враг. Враждата между тях станала толкова голяма, че няколко пъти бил жертва на покушения, завършили без успех. Но император Теодосий възвърнал предишната слава на епископ Амвросий. Той бил негов покровителствувал до края на живота му.

Светият отец починал едва 57 годишен, по време на великия празник Възкресение Христово.

Днес църквата отбелязва и светлата памет на преподобна Филотея Търновска.

8 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРЕПОДОБНИ ПАТАПИЙ

Патапий се родил в град Тива в семейство на християни. Когато навършил пълнолетие, напуснал светския живот и станал монах. Живота си прекарал в пустинята, където се прославил с добродетелни и боголюбиви дела. Около него се събирали много хора, за да намерят утеха и изцеление за душите си. Бог удостоил своя угодник с чудотворна сила и всички болни, които с вяра търсели неговата помощ, получавали изцеление.
Преподобни Патапий умрял в дълбока старост.

9 ДЕКЕМВРИ
ЗАЧАТИЕТО НА СВЕТА АНА (КОГАТО ЗАЧЕНАЛА СВЕТА БОГОРОДИЦА)

На тази дата църквата тържествено чества деня, в който св.Ана заченала Света Богородица. Света Ана било потомка на известен род –Андроновия. Култът към светицата се разпространил широко през 6 век, когато в Константинопол бил построен първия християнски храм, носещ нейното име.

Днес се отбелязва и светлата памет на св.Ана, майка на пророк Самуил.

В българската традиция св.Ана се почита като покровителка на брака, семейството и майчинството. Тя е закрилница на девиците, бременните жени и вдовиците. Затова празникът е известен като
АНИНО ЗАЧАТИЕ
Някъде го наричат още Янино Зачатие, Аньовден, Анино Ведение. Освен с майчинството, народът свързва култът към светицата и с обръщането на слънцето на изток, към пролетта и хубавото, щастливо време, когато всичко отново започва да расте и обновява.

Отколешна била традицията на този ден жените да варят жито и царевица, за да растат посевите така, както нараства деня. В навечерието на празника се насаждали кокошките, за да се измътят хубави пиленца.

Това било магическо време, когато всички заклинания и магии се сбъдвали. А най-подходящото място за тях били гробищата, светът на мъртвите, на тайнственото и неизвестното. Тогава бродели мамници и магьосници по градини и полета, влизали в кошари и хамбари, за да крадат житото по нивите и млякото на добитъка. За да се предпазят от зловредната им сила, жените мажели виметата на животните със смес от въглен, чесън и мас. А на децата връзвали скилитки чесън на шапките, или под възглавниците. Градините и нивите пръскали с пепел и просо, като изричали заклинателни думи. В някои селища девойките се предпазвали от магии, като вечерта слагали под печките жито и сол, с които на другата сутрин захранвали домашните животни и разпръсквали в дворовете си. Или пък палели на прага на къщите си говежда тор, с пушека плашели магьосниците и ги прогонвали надалеч.

Именици днес са всички, които носят името: Ана, Анета, Аница, Анче, Анушка; Нуша, Нушка, Теменушка; Яна, Янка.

10 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ МИНА, ЕВМОГЕЙ И ЕВГРАФ

Мина бил родом от Атина. Когато пораснал, постъпил на служба при император Максимиан, където се прочул като смел и предан войн. Затова императорът го изпратил да усмири вълненията, възникнали сред християните в Александрия. С мъдри дела, доброта и милосърдие храбрият младеж скоро сложил ред и спокойствие в града. А с лечебните си способности върнал към живот много хора. Така спечелил уважението на местните християни и ненавистта на езичниците.

По това време градският управител Ермоген, който бил езичник, но добър и милостив човек, сънувал сън, в който му се явил Мина. Повикал го при себе си с надеждата да върне младежът към езичеството. Вместо това, срещнал решителен отказ. Ермоген бил принуден да затвори непокорния християнин в тъмница. Много мъки и страдания понесъл светецът, но Бог го подкрепял и изцелявал раните му. Когато Ермоген видял тези чудеса, сам повярвал в Иисус и отхвърлил езическите богове.
Тогава лично императорът пристигнал с войска в Александрия. И наложил на вероотстъпниците Мина и Ермоген смъртни наказания. Много християни станали свидетели на чудесата на Бог, който оставял невредими своите синове, които понесли жестоките мъчения. Сред тях бил и Евгряф – учен и писател, умрял в името на Христос. Освирепял от яд и безсилие, императорът обезглавил светите мъже Мина и Ермоген пред очите на целия град. Главите им сложили в метален ковчег. Хвърлил ги в морето. Но по чуден начин те стигнали до Византион, където местният епископ ги погребал с големи почести.
Така завършил славния живот на светите мъченици Мина и Ермоген.

11 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ДАНИИЛ СТЪЛПНИК

Този свят мъж се родил в Месопотомия, от родители, които дълго време нямали деца. Те били дали обет първородното си дете да посветят на Бога. Затова, когато Даниил навършил дванадесет години, постъпил в манастир. А след няколко години станал епископ на своята обител.

Докато служел предано на Господа, светият отец пожелал да посети Светите места в Йерусалим. Но съдбата му отредила друга мисия. Епископът потеглил към град Византион, където си построил стълб. Дълги години прекарал в пост и молитва. Преживял много гонения и клевети, които приемал смирено и твърдо. Прочул се като човек, надарен с мъдрост и благочестие, той привлякъл много свои събратя , създал много ученици и последователи.

След тридесет и три години живот на стълба, св.Даниил умрял в дълбока старост през 490 година.

12 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СПИРИДОН, ЕПИСКОП ТРИМИТУНТСКИ

Свети Спиридон, един от най-великите светители и чудотворци, се родил през 4 в. на остров Кипър. Бил овчар, но имал добро и щедро сърце, винаги помагал на ближните и подкрепял онеправданите. Заради добродетелния му живот го избрали за епископ на град Тримитунт. А Бог го дарил с дарбата да изцелява всякакви болести.

Скоро епископът се прочул с лечителските си способности. Всички го почитали - бедни християни, знатни чиновници и дори царе. И всеки получавал от светия отец помощ, подкрепа, утеха и изцеление.
Прославен чрез своите велики чудеса, един ден, докато жънел своята нива, св.Спиридон сам узнал за близката си смърт. Светецът умрял около 350 г. след кратко боледуване.

Оттогава християните ходели на гроба на великия светител и чудотворец, за да търсят спасение за душите и изцеление за болките си.

В средата на 7 век нетленните мощи на св.Спиридон били пренесени на остров Корфу, където са запазени и до днес.

Днес в някои селище у нас празнуват
СПИРИДОНОВДЕН
Най-често наричат празника „Зачатие" и го празнуват жените, но най-много ония, на които им предстои да раждат. По стар обичай невестите, които искат да заченат, се поливат с топли отвари от билки.

Стара легенда разказва, че Спиридон бил светия, но другите светци не го зачитали защото бил много горделив и се обличал и обувал по чорбаджийски. Веднъж, когато всички отивали при Господ на поклонение, замръкнали в крайпътен хан. За назидание на Спиридон светиите накарали ханджията да заколи коня му, а на измекярина му — магарето. На сутринта светите мъже се приготвили да тръгват, само слугата на Спиридон стоял втрещен пред закланите животни. Тогава светецът му рекъл: „Не се бой, тури им главите и те ще станат". Станало чудо, на което никой не вярвал - щом поставил отрязаните глави, животните мигом оживели. Но в бързината слугата сложил на коня магарешка глава, а на магарето – конска. Когато другите светии видели това чудо - признали Спиридон за свой равен събрат.

Денят на свети Спиридон е обявен за професионален празник на всички обущари.

Именници днес са всички, които носят името Спиридон и негови производни

13 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ЕВСТРАТИЙ, АВКСЕНТИЙ, ЕВГЕНИЙ, МАРДАРИЙ И ОРЕСТ

Тези свети мъже живели във времена смутни и страшни, когато сраната управлявали императорите Диоклетиан и Максимиан. По тяхна воля християните били преследвани, хвърлени в тъмница и жестоко измъчвани заради боголюбивия им живот. Останали непоколебими в своята вяра към Иисус, непокорните християни умирали достойно в името на доброто, истината и справедливостта.

Своята мъченическа смърт намерили и светите братя Евстатий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Те били публично умъртвени пред очите на всички християни на в град Никопол.
На тази дата църквата чувства още паметта на св.девойка Лукия, прославила Бога в сицилийския град Сиракуза и преподобни Герман.

14 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТИРС, ЛЕВКИЙ, ФИЛМОН, АПОЛОНИЙ, АРИАН И КАЛИНИК

Когато на власт били императорите Деций и Диоклетиан, християнската църква била силно разстроена, много християни били прогонени, хвърлени в затворите, жестоко убити. Сред тях били Тирс и Левкий от грас Кесария. Мъжественото им поведение и чудесата, сторени от Бога, пречупили заклетият езичник Калиник, който също повярва в Христос. Тази дързост му коствала живота.

Същата съдба имали и християните Аполоний и Филимон, жестоко убити в Тиваидската страна. Много езичници, които били свидетели на меченическата им смърт, се обърнали към Христовата вяра. Чудесата, които станали, накарали самият Ариан да се откаже от своите догми и да пожертва живота си в името на правата вяра.

15 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЕЛЕВТЕРИЙ

Елевтерий произхождал от знатно римско семейство. Още като дете получил християнско възпитание от своята майка. На петнадесет години вече бил дякон, а три години по-късно получил презвитерски сан.

Когато навършил двадесет години, св.Елевтерий бил провъзгласен за епископ Илирийски. Със своите мъдри проповеди и всеотдайна служба на Бога и паството си, светият отец допринесъл много за укрепване на Христовата вяра.
Тези негови дела не се нравели на император Ариан, известен като заклет езичник. Изправил епископът на съд в Рим, подложил го на нечовешки изтезания, а накрая заповядал светият отец да бъде обезглавен.

Това се случило около 120 година. По-късно мощите на свети свещеномъченик Елевтерий били пренесени в Рим, в църквата „Св.мъченица Сусана”.

16 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК АГЕЙ

Пророк Агей, един от днадесетте малки пророци, се родил във Вавилон през 3 в.пр.Хр.. Когато юдеите са завърнали след плен в Йерусалим, решили да възстановен свещения храм. Но съпротивата на самаряни и персийски управници била толкова голяма, че те скоро изоставили това дело за повече от 14 години. Обхванала ги дълбока тъга и безнадеждност.

Тогава Господ, чрез устата на своя пророк Агей, вдъхнал надежда и увереност, че скоро евреите ще издигнат храм, по-велик от първия, в който ще стъпи Царят на мира, Спасителят на всички народи – Исус Христос.

17 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ДАНАИЛ И ТРИТЕ МОМЦИ – АНАНИЙ, АЗАРИЙ И МИСАИЛ

Когато Йерусалим бил превзет от вавилонците, халдейският цар Навуходоносор откарал в плен много юдеи. Между тях имало люде, които пазели в сърцата си любовта към Бог и неговите закони, а Господ ги пазел от злини и изкушения.

Царят избрал най-красивите и умни сред пленниците, за да му служат. Това били Данаил, Ананий, Азарий и Мисаил. Отвели ги в двореца, за да ги възпитат в езическите обичаи и закони на халдейците. Но четиримата младежи продължавали да съблюдават Мойсиеевя закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог, който ги дарил с мъдрост и успех в науките.

Спечелили уважението и доверието на царя, скоро Данаил получил най-важните дела в държавата – началството над вавилонските мъдреци, а другарите му – високи държавни длъжности. Не бил далече денят, когато в лицето на своите най-приближени мъже Навуходоносор съзрял най-големите си врагове. Заради пророчествата им, които вещаели края на неговата власт и разрухата на халдейското царство, той изпратил на светите пророци големи изпитания. Тяхната вяра в Бог, мъдрост и добродетелност им помагала да оцелеят. Царят повярвал в необикновената им сила и отново въздигнал славата на Данаил и тримата момци. Въпреки опитите на езичниците да ги унищожат, те доживяли до дълбока старост. Пророк Данаил бил удостоен от Господ с чудни откровения, които записал и оставил за поколенията в пророческата си книга.

В традицията този ден е популярен като
ДАНИЛОВДЕН
В старите легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Топ символизира личността на Христос, обезоръжила смъртта и изкушението от греха.

Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

Имен ден на Данаил, Даниел, Даниела.

18 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК СЕВАСТИАН И ДРУЖИНАТА МУ

Севастиян бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Масимиан. Царете го обичали заради неговата храбост, мъдрост и почтеност. Единственият му грях бил, че вярвал с Иисус, за което никой не знаел.

Скоро Севастиан сам разбрал за мъченичеството, което го очаква. Един ден в Рим довели братята християни Маркелин и Марко, за да бъдат съдени за греховете им. Младежите били подложени на нечовешки мъки, а близките им денонощно страдали за тях. Това силно разколебало вярата у двамата братя. Тогава Севастиан отишъл при роднините на мъчениците и изнесъл пламенна реч в тяхна защита. Когато свършил, небесна светлина обляла цялото му тяло.

Свидетелка на това чудо била нямата Зоя, която с благословията на Севастиан възвърнала говора си. После още много хора повярвали в Иисус, за когото проповядвали Севастиан, Маркелин и Марко в затвора. Сам управителят Агресий видял силата на божието слово, и заедно с цялото си семейство приел Светото Кръщение.

Единствено злите езичници не се примирили с успехите на християнската вяра. По тяхна воля приятелите на Севастиан - Маркелин, Марко и Зоя намерили мъченическа си смърт. Не след много време същата участ сполетяла и Севастиан. След много тежки изпания и нечовешки страдания, светият мъж бил убит с тояги на хиподрума в Рим. Тленните останки на св.Севастиян намерил християнинът Лукина и ги погребал в една от римските катакомби.

19 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК БОНИФАЦИЙ

Бонифации бил роб в дома на богатата и знатна римлянка Аглаида, с която живеел в пълно беззаконие. Един ден властната жена пожелала да има мощите на някой християнски мъченик. Затова изпратила своя роб в източните страни, където много християни по това време давали живота си в името на Христос.

Бонифаций приел с неохота това пътуване. И докато вървял по широките друмища дълго размишлявал за подвига на светите мъченици. Това пробудило у него страх от Господ и изпитал голяма болка и разочарование от греховния си живот.
В това състояние на духа младежът пристигнал в град Тарс. Тук станал свидетел на жестоките гонения на император Диоклетиан към християните. Поразен от необикновената воля, достойнство и доблест, с която тези хора приемали смъртта, накарали грешникът сам да потърси спасението си в Иисус. Обявил публично своята вяра в Христос, той бил посечен с меч пред очите на добродетелни християни.

Пратеници на Аглаида откупили тяло на Бонифазий за петстотин златни монети. Римлянката приела нетленните му останки с големи почести. В негова чест построила църква в околностите на града. Оттогава тя заживяла в храма, където прекарала в смирение, въздържание и благочестие до края на живота си.

20 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ

Още като дете Игнатий бил благословен от Бога, затова го нарекли Богоносец. Той бил сред най-преданите ученици на св.Йоан Богослов, избран за епископ на Антиохия. Светият отец мъдро управлявал паството си. Проявявал висока добродетелност, мъдрост и апостолски жар и пръв въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора.

Когато дошъл на власт император Траян, се опитали да склонят епископа на се отрече от Господа и да почита езическите богове. Усилията им били напразни. Затова го изпратили в Рим, за да бъде съден. Пътят на св. Игнатий бил дълъг и труден. Но нито умората, нито близостта на смъртта можели да сломят твърдостта на духа му. През цялото време епископът пишел послания до църквата, а добродетелните християни скърбели за своя отец и се молели за неговото спасение.

Щом пристигнал в Рим, управителят заповядал в празничен ден да отведат светия отец на мястото на наказанието. Срещу него пуснали дивите зверове, които разкъсали отеца пред очите на целия народ. Християните събрали тленните му останки и ги пренесли в Антиохия. Когато Траян научил за мъжеството, с което св. Игнатий срещнал мъченическата си смърт, се поклонил пред тленното му тяло и заповядал да спрат гоненията срещу християните в неговата държава.

Именици днес са всички, които носят имената:Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.

Днес българите празнуват
ИГНЕЖДЕН
С този празник отбелязват началото на новата година. Затова някъде го наричат още Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. От Игнажден започва да нараства деня и слънцето се обръща от зима към пролет. Всичко, което се прави на този ден има магическата сила да пречиства, да дава здраве и дълголетие, да гарантира берекет, щастие и късмет.

В този ден жените измитали комините, за да няма бълхи през пролетта и лятото. Хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздавали погачки на близки и съседи за здраве и благополучие. През това време мъжете колели прасето за Новата Година. Момите и младите невести довършвали изработването на новите си дрехи за настъпващите Новогодишни празници. Рано сутрин родилките теглели децата си за ушите, за да растат по-бързо. Извършвали се и други имитативни магии, с цел да се раждат много животни и да е плодородна годината. На Игнажден коледарите си избирали цар, който да ги води по време на коледуването. А в някои селища момите гадаели в навечерието на празника за своето бъдеще и късмет.

Особен колорит на празникът придавал обичаят полязване. Старо поверие било, че от това, какъв човек ще влезе пръв в къщата на Игнажден, такъв щял да е късмета на семейството. Ако бил добър, работлив, щедър и благороден, всички вярвали, че Новата година ще им донесе много здраве, щастие и късмет. Затова в миналото всяка къща си избирала полязник. Това бил човек, с добро сърце и широка душа, който вещаел само добро на тези, при които отивал. Българите посрещали полязника с много надежда и въодушевление. Техният любим гост обикновено им носел дърво, сухо клонче или треска от дръвника, с които ги благославял. А домакините богато го гощавали и дарявали с риза, кърпа и дребни пари.

По традиция вечерта на празника се нареждала обредна трапеза. На нея се слагали само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, жито, просо, царевица или болгур, боб, зеле, лук, туршия, ошав, орехи, ябълки и вино. Пред да пристъпят към похапването стопанинът разчупвал най-напред обредния хляб високо над главата си, и на когото е наречено по-голямото парче – у него оставал късмета. По стар обичай на Игнажден стопанките за всеки член на семейството колачета с квас, който пазели от 19 декември та чак до Васильовден (1 януари). Някъде ги украсявали с кръг и плетеница – кръгът бил символ на небето, от където Бог пращал дъжд, роса, сняг, които носели плодородие и берекет, а плетеницата символизира женското и мъжко начало, създаващи живия живот.

21 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЮЛИАНИЯ

Юлиания била знатна девойка от Витания, която от рано познала истинския Бог и станала християнка.
Когато пораснала, родителите й я сгодили за знатният езичник Елевсий. Девойката не можела да свърже живота си с идолопоклонник и отказала предложението му за брак. Разгневеният баща се отнесъл със зверска жестокост към Витания, а накрая е изпратил на съд.

Елевсий, който по-това време бил управител на града, се опитал с молби и благи думи да склони избраницата си да се откаже от своята вяра, но Юлиания била непреклонна. После и наложил нечовешки изпитания, но и те не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Поразени от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла страданията, много езичници станали християни. Всички те били посечени с меч, заедно с мъченица Юлиания.

Това станало през 290 г. На мястото, където погребали тленното тяло на светицата, добродетелните граждани на Витания построили църква в нейна памет.

22 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АНАСТАСИЯ

Анастасия се родила в знатно римски семейство. Нейното възпитание било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Най-голямото съкровище, коети й оставил Хрисогон, била вярата в истинския Бог.

Когато пораснала, девойката правела впечатление с необикновената си хубост, зрялост и мъдрост. Но Бог и изпратил много страдания. Баща й я омъжили против волята й за богат и знатен римски езичник. Той имал груб и жесток характер и постоянно негодувал срещу щедростта и добрите дела, които правела. За да я накаже, затворил добродетелната Анастасия в една стая, като я лишил от възможността да служи на ближните си.

След време съпругът на Анастасия умрял, което било истинско спасение за нея. Тя се отдала на милосърдна дейност - помагала на бедни, болни и беззащитни хора, посещавала затворниците и ги утешавала. Когото научил за делата й управителят на града, изпратил Анастасия на съд. Дълго я увещавал да се отрече от Бог, после я подложил я на тредесетдневен глад. Опитал се да я удави заедно с още 120 непокорни християни, но Бог помагал на мъченицата да оцелее.

Когато видял всички чудеса, които станали с Анастасия, управителят заповядал да я вържат на клада и да я изгорят. Това се случило през 290 г. Неизвестен християнин прибрал морното й тяло. По-късно нетленните останки на св.Анастасия били погребани в Цариград.

Днес имат имен ден всички, които се казват Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Анастасийка; Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, СТАС; Тана, Таша, Точо, Таско, Тацо, Тацю, Ташко; Шана, Шинка, Шина.

23 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРЕПОДОБНИ НАУМ ОХРИДСКИ

Наум бил българин, с благороден произход. Бил съвсем млад, когато последвал светите братя Кирил и Методий по време на мисията им във Великоморавия и Рим. Там лично папата удостоил Наум с голямо уважение и го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на св.Методий, Наум, заедно с Климент, пристигнал в България. Тук българския цар Борис I ги приел с радост и почести. През 893 г. на историческия църковен събор, когато избрали за столица на България Преслав, за цар на българите въздигнали Симеон Велики, а за епископ – св.Климент, на Наум било отредено да стане учител на славянската писменост в югозападните части на страната. На Охридското езеро светият отец построил манастир, където прекарал до края на живота си в предана служба на своето многобройно паство.

Преподобни Наум Охридски починал през 910 г. Погребали го на северната стена на храма. И оттогава никой не е успял да види нетленното му тяло, защото св.Наум не позволява това. Днес там е пристроена къщичка, в която много безнадеждно болни намират изцеление за страданията си.

На тази дата църквата тържествено отбелязва и деня на свети десет критски мъченици.

24 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ЕВГЕНИЯ

Евгения била дъщеря на управителя на Александрия, Филип. Отличавала се с бляскаво образование и голяма красота. Докато четяла светите книги, девойката узнала за Иисус пожелала да се посвети на Христовата вяра. Предрешена като мъж, тя тайно напуснала дома си, придружена от верните си слуги Прот и Якинт, и се отдала на подвижнически живот. Бог я подкрепял и я дарил с чудотворни способности. Лекувала болни от неизличими страдания и така скоро се прочула навред.

Една знатна жена, на име Молантия, била привлечена от красотата на Евгения, поискала да се сближи с нея. Отказът на инока принудил Молантия да търси отмъщение. Наклеветила го пред Филип и поискала негодникът да бъде съден за делата си. В отчаянието си Евгения решила да открие истината за себе си. Застанала смирено пред собствения си баща си и разказала своята необикновена история. Филип я познал още с първите слова. Радостта му била безмерна. Прочувствената й изповед трогнала жителите на града и заедно със семейството на Евгения станали християни.

Когато разбрали какво се случва в Александрия, езичниците поискали смъртно наказания за Филип и последователи му. А Евгения подложили на нечовешки мъки.

Своята мъченическа смърт светицата намерила на връх Рождество Христово, когато била посечена пред очите на целия град. Това станала през 262 година.

В традиционния български календар в навечерието на Рождество Христово се празнува
БЪДНИ ВЕЧЕР
Наричат празника още Малка Коледа, Суха Коледа или Мали Божич. Това е първата от трите кадени вечери и е свързана с чудото, което предстои да преживеят християните – раждането на Младенеца. В това време, изпълнено с тайнственост, хората се потапяли в неговата магия, вперили поглед в бъдещето, с надежда за повече доброта, здраве и радост, берекет и късмет. Момите спазвали много забрани, за да бъдат щастливи и благополучни през годината. Гадателки и ясновидки се отдавали на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. Гадаели за бъдещия живот на моми и ергени; какво ще е времето през годината; дали ще е плодовита годината. Птиците спирали да пеят, листата на дърветата не трептели, а водите и реките преставали да текът.

Част от голямата празнична магия бил бъдникът – дебело крушово дърво, което донасял за Бъдни вечер стопанинът на всеки дом. Той запалвал големият огън – символ на небесното слънце, източник на всички чудеса, които се случвали в тази тайнствена вечер. По традиция бъдникът се миросвал за плодородие и добър живот. Оставяли го да гори през цялата нощ и го пазели да не угасне, за да не си отиде късмета. Живите въглени от него слагали в прикадена вода. Пазели от нея през цялата година, за да ги пази от болести и зли сили, особено зловредни в дните от Коледа до Водици, известни още като Мръсни, Погани дни.

Култово място в навечерието на Коледа заемал обредния хляб – боговица, вечерник, светец. Месели го млади булки или моми, облечени в празнични носии, с китки от босилек или червено мушкато, втъкнати в косите им. Погачата измесвали с мълчана вода, брашното пресявали по три пъти, през три сита. С водата, с която измивали точилката и ръцете си, момите пръскали кошарите, да се плодят овцете.

Боговицата се слагала в средата на празнична трапеза, наредена върху слама, символизираща сламата в яслата, където бил положен Младенеца след раждането му. Тя имала повече символичен характер, затова на нея се слагала от всичко, което е родила земята – царевица, чесън, лук, боб, ябълки, ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия.
 
Празничната вечер започвала с прекадяване на софрата. После стопанинът излизал на двора с хляба, запалена свещ и чаша вино, за да покани всички светци, покровители на бурите и градушките. След това питата разчупвал над главата си. Първото парченце се наричало на къщата, а второто оставяли пред иконата на св.Богородица. След което от обредния хляб се раздавало по парченце на всеки член в семейството.

На трапезата се оставала дълго, като се вярвало, че така магическите знаци на съдбата ще бъдат изпълнени. От всяка гозба се оставяло по малко за починалите близки и на сутринта се носели на гробищата. В някои селища след вечерята част от сламата се палела на най-високото място и гадаели кой ще има най-голям берекет и късмет през годината. Другаде от сламата слагали върху плодните дръвчета, за да раждат повече плодове.

Предвестници на добрите вести и на жизнерадостната атмосфера на Бъдни вечер били коледарите – деца от 8 до 12 години. Те били празнично облечени и носели дрянови тояги, украсени с пуканки, червени и бели конци, сушени плодове и дребни парички. Обикаляли от къща на къща, пеели песни и наричали за всеки член на семейството магически слова. Благославяли всички да са здрави, жизнерадостни и щастливи. Въодушевените стопани ги посрещали със сито, пълно с пшеница, посипвали главите им с зърно или пуканки, дарявали ги с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.

25 ДЕКЕМВРИ
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Няколко столетия преди да се роди Христос юдеите живеели постоянно под тежкото иго на различни господари. Родили се много пророци, които предсказали за идването на Спасителя, къде ще се роди Месията и какво бъдеще очаква еврейския народ.

Приближавало времето, когато тези пророчества трябвало да се сбъднат. Тогава юдеите били управлявани от римския император Октавиан Август, който настоявал евреите да бъдат преброени до един. Затова издал заповед всеки да се върне там, където е роден. Дева Мария и съпругът и Йосиф потеглили към Назарет. През нощта отседнали в една пещера, често посещавана от пастири. Там, сред сламата, Мария родила своя син и го положила в яслите. В този миг ангел слязъл от небето и ги известил за раждането на Сина Божий – Иисус Христос. Младенецът лежал в яслата, а силното сияние около него не оставяло никакво съмнение в неговата божественост.

Хората мигом разнесли вестта за раждането на Спасителя, ознаменувана с появата на ярка звезда. Първите, които видели Иисус били трима мъдреци. Още щом влезли в пещерата, дълбоко му се поклонили и му оставили скъпи дарове. Окрилени от неговата магия, те се прибрали по тайни пътища по къщите си, без да кажат нищо на юдейския цар Ирод. В това време Йосиф и Мария, заедно с Младенеца побързали да избягат в Египет, за да предпазят новородения си син от яростта на Ирод. Щом пристигнали в Египет, станало чудо – всички идоли се срутили, за да дадат знак за идването на новия Бог.
Ирод дълго време чакал мъдреците, за да узнае кой е новият Месия. Но това не се случило и заповядал всички юдейски момченца под две години да бъдат погубени. Плач и стенния разтърсила земята на евреите, но целта не била постигната – Младенецът вече бил твърде далече.

На 25 декември църквата тържествено празнува Рождество Христово – един от най-светлите християнски празници, а българинът отбелязва своят празник 
КОЛЕДА
Денят, в който магията на Бъдни вечер се превръща в една необикновена феерия от чувства и емоции, свързани с вестта за раждането на Младенеца. Вестители на чудото, наречено Рождество Христово, са коледарите. За този ден момченцата се готвели още от Игнажден, когато се организирали в дружини и си избирали станеник – млад мъж, който знаел коледарските песи, имал артистична душа, щедра ръка и добро сърце. В някои райони коледарските дружини си имали още старец, баба, гайдар и четници певци. В други села се правли на котки и котараци, които мяукали и известявали за пристигането си. Всеки си имал роля в този невероятен коледен спектакъл – едни се задявали, други правели смешки, трети пеели и танцували. Един необикновен калейдоскоп от заразителен смях, веселие и разтуха, които придавали на празничната вечер неповторимо очарование.

Една от семантиките на коледуването е известяването на дългоочакваната вест – раждането на Иисус Христос. Това в най-голяма степен е заложено в коледарските песни, в повечето от които текстовете звучат като малки притчи, посветени на този велик и честит ден за християните.

Както всички големи християнски празници, така и на този се нареждала празнична трапеза. Богата, с много и разнообразни ястия, както след голям пост. На нея традиционно имало пита, пача, свинско печено и пържолки, свинско месо с праз, баници със сирене или месо, пастърма със зеле, сърмички от зелеви лита, печена кокошка, млечна сладка баница и още много специалитети, които за всеки български край са много специфични. Не можело и без традиционните плодове, ошав, пуканки и бъклица със студено, руйно вино. Българите благославяли своя Бог и покровител, Иисус Христос и си пожелавали да са здрави и жизнерадостни, да е плодородна годината и всеки да намери своето щастие и късмет.

В древните традиции на българите дните от 25 декември до 6 януари са наричани МРЪСНИ ДНИ (Поганни)
В някои краища българите ги наричат още „караконджоли" дни. Народното вярване утвърждава, че през тези дни на земята идват зли сили — вампири, таласъми и караконджоли, за да ..лочат кръвта на закланите прасета" и да пакостят на хората. Ето защо в този период хората гледат да не замръкват вън от къщи. Не правят годежи, сватби, седенки и помен за мъртвите. На децата зашиват скилидка чесън на дрехата, за да ги предпазва от злите сили през деня.

В този период на „поганните" дни идват светли празници, първият от които Сурва - на 1 януари.

26 ДЕКЕМВРИ
СЪБОР НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

След тържеството по повод щастливото Раждане на Младенеца, Учител и Спасител на човеците - Иисус Христос, на следващия ден църквата събира вярващите, за да отправи благодарност и възхвала на Божията майка. Денят е наречен Събор на света Богородица.

На тази дата се отбелязва още светлата памет на свети праведни Йосиф, обручник на Светата Дева; на цар Давид – славен родоначалник на юдеийския народ и на свети Яков, брат Господен – пръв християнски епископ на Йерусалим.

27 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПЪРВОМЪЧЕНИК И АРХИДЯКОН СТЕФАН
Някога в Йерусалим под знака на Светия дух била създадена християнска община. Тя трябвало да се грижи за бедните, болни и страдащи хора. Избрали сред най-изявените ученици на Спасителя седем дякони, които трябвало да организират и съблюдават как се разпределят помощите сред нуждаещите. Пръв сред тях бил Стефан, за което бил наречен архидякон, пръв сред дяконите.

По това време евреи и фарисеи често си позволявали да хулят Иисус. Веднъж по време на спор присъствал и св.Стефан. Юдеи и езичници отричали, порицавали и се подигравали на Спасителя, но нито един от тях нямал излъчването, мъдростта и гордостта на светия отец, който с много аргументи оборил своите опоненти.

Обидените и разгневени от собственото си безсилие, фарисеите заловили архидякона. Обявили го за измамник и го хвърлили в ръцете на заблудения народ да се разправи с него. Хората безмилостно замервали светеца с камъни, а Стефан се молел за душите на своите убийци до смъртния си час. Разкъсаните му дрехи дали на този, който най-яростно замервал дякона, някой си Сава. Магията на дрехите била толкова силна, че скоро този същият човек станал ревностен християнин.

Добри християни взели тялото на св.Стефан и го погребали достойно близо до Йерусалим. По-късно мощите му пренесли в Цариград, където били погребани в една църква, която днес носи неговото име. Преданието разказва, че когато конят, който носел тленните останки на свещеномъченик Стефан, наближил това мястото, спрял, изцвилил и проговорил с човешки глас: „Светецът трябва да бъде поставен тук”.

Църквата и до днес почита паметта на този първи мъченик, умрял за Христовата вяра, три дена след раждането на Спасителя.

Имен ден имат днес всички, които носят имената: Стефан, Стефко, Стефчо, Стефана, Стефния; Фанко, Фана; Теко, течо; Венко, Венета, Венка, Венцислав, Венцислава; Кита, китана; Стамен, Стамена; Стой, Стоя, Стоян, Стояна; Теню, тенчо, Тенко; Цойко, Цончо, Цона, Цонка; Шон, Шона; и други техни производни.

28 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА МЪЧЕНИЦИТЕ, ИЗГОРЕНИ В НИКОМИДИЯ

Събитията се случили при управлението на император Максимиан. След една от многобройните си победи римският цар заповядал всички да принесат дарове на идолите в знак на благодарност към езическите богове. По това време епископ на града бил св.Антим, който безкрайно обичал Бога. Събрал своето паство в навечерието на Рождество и служил всенощно бдение в името на Иисус. Когато Максимиан разбрал за деянието на епископа, заповядал около църквата да натрупат сухи съчки и храсти, които да подпалят, за да отмъстят на християните.

Това чудовищно дело се случило в 302 година. В това страшно събитие, което било венец на най-жестоките гонения срещу христояните, своята мъченическа смърт намерили повече от 20 000 невинни хора.

29 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА ХИЛЯДИТЕ МЪЧЕНИЦИ, ИЗБИТИ ОТ ЦАР ИРОД

Когато се разнесла вестта за раждането на Младенеца, юдейският цар Ирод пожелал сам да се убеди в това. Привикал при себе си трима големи мъдреци и им повелил да отидат при новородения Бог и да узнаят кой и какъв е той. Въпреки обета, който дали тримата свети мъже, те не изпълнили обещанието си. Повярвали в силата и предопределеността на Иисус Христос, те се изпокрили. А Мария и Йосиф побързали да избягат с Младенеца в Египет.

Цар Ирод твърде се разярил от измамата. Страхът, че новият Бог може да му отнеме властта и неизвестността за бъдещето го тласнало към чудовищни деяния. Безсилен и озлобен, той заповядал всички юдейски деца във Витлеем и всичките му предели, които са на възраст до две години, да бъдат погубени. Така жестокият цар пренесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди невинни младенци, без да узнае, че Исус се родил да устрои царство не на земното владичество, а на вечното спасение.

Оттогава църквата почита този ден в памет на тайнственото кръщене на погиналите некръстени еврейски младенци в името на Христос.

30 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АНИСИЯ

Анисия се родила в Солун и била надарена с всички земни блага. От детството си тя обикнала Бога повече от всичко на света. Но трябвало твърде млада да преживее една огромна скръб – да остане пълно сираче, с огромно богатство, което не било по силите й да управлява. В него тя виждала повече изкушения и грехове, отколкото радост и наслада. Затова го продала, а парите раздала на бедните. Носела щедри помощи в болници и затвори, а на болните и безпомощните отдавала всичките си грижи, подкрепа и човешка обич. Самата тя живеела в бедност, смирение и кротост, които и носели голяма радост и удовлетворение.

По това време гоненията срещу християните придобили страшни измерения. Веднаж, когато езичниците изпълнявали поредното жертвоприношение, един войник хванал Анастасия и й заповядал да се поклони на боговете. Девойката упорито се съпротивлявала. Разярен, войнът извадил меча си и отсякал с един замах главата на светицата.

Добродетелни християни прибрали тялото на мъченица Анисия и тайно го погребали.

Днес църквата почита паметта и на свети мъченик Зотик, презвитер и кърмител на сираците.

31 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНА МЕЛАНИЯ РИМЛЯНКА

Мелания било знатна римлянка, която повече от двадесет години се посветила в служба на Иисус Христос. След смъртта на съпруга й тя пожелала да се поклони на светите места и изучи иноческия живот. Заминала на Изток, където посещавала светите отшелници, строила манастири, болници и страноприемници, сама служела на болните и бедните. За делата си Мелания разказвала в писмата, които изпращала на своите роднини и близки приятелки в Рим. А те продължили нейното дело в Италия, Испания, Африка.

Преди смъртта си Мелания поискала да се върне отново в Рим. Тогава Свещения град бил застрашен от варварите, които нахлували в Италия, грабели и опустошавали всичко, което им се изпречело на пътя. Трудно можела да понесе това преподобна Мелания и не след дълго пичанала.

След смъртта й делото на светицата продължила нейната внучка. Младата Мелания се преселила на самотно място в Елеонската планина. Там тя дейно се занимавала с благотворителни дела, помагайки на бедни и болни. Построила болници и страноприемници за беззащитните и безимотни люде и умряла в пълна нищета.