Днес е Богоявление, арменците посрещат Нова година

Неговото начало бележи Кръстовден, 5 януари, който слага края на “мръсните дни”. Свързан с езически вярвания и ритуали за здраве, плодовитост и берекет, на този ден се изпълняват и редица ергенски и момински обичаи. 

Своята християнска преосмисленост обичаите на Йордановден намират израз в църковноканоничното „кръщаване” на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черква празнично облечени. След тържествена служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който го намери. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Днес арменската църква отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне. Празникът наричат Богоявление. По традиция в навечерието на 6 януари, Бъдни вечер, в храма се отслужва рождественска литургия, която се чете със запалени ламбади – символ на витлеемската звезда. Във всяко семейство се прави празнична трапезата само с постни храни.

На 6 януари се отслужва Богоявленски водосвет в арменската църква. С осветената с Библия, кръст и миро вода се благославят вярващите. След службата младежите обикалят по къщите да коледуват, а свещениците - да благославят всяко семейство.

Именници днес са Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.