Днес е денят на Светия кръст

С тази необикновена история е свързан големият християнски празници Въздвижение на Светия кръст Господен.

Православната църква го чества всяка година на 14 септември. В този ден се изпълняват пищни ритуали, организира нощно бдение пред украсения кръст. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста и водосвет, а свещениците благославя домовете със светена вода, а вярващите благославят за здраве и благополучие.

В народния календар празникът е известен като Кръстовден. Българите го свързват е с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури и гроздоберът, затова някъде го наричат още Гроздоберник. По стар обичай друга работа не се подхваща, освен брането на грозде и подготовката на виното.

Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква.

След Кръстовден започват есенните седенки, идват дългите зимни нощи и времето за веселия, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино.

На този ден в някои селища на Тракия (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

В други краища на Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, която оздравелите засвидетелстват като им носят подаръци - погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога.

Именици днес са: Кръстьо, Кръстин, Кръстан/а, Кръстил, Кръсто.