Негова е и мисълта: "Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да загубя, нищо не мога да спечеля, но знам, че това съм аз".
 

Колко от нас могат да кажат същото?

Невероятен поет и драматург. Неудобен творец за комунистическия режим, трудно публикувал своите творби, но пиесите му, които са стигнали до сцена, печелят огромен успех. И до днес мнозина си спомнят уникалните „Светът е малък“, „Човекоядката“, „Биволът“, „Кълбовидна мълния“ и още десетина. Съвременна класика.

Автор на бляскава поезия. Поемата му „Зелена игра“ е първата българска крачка в постмодернизма.

Творец с тънко чувство за хумор, иронията му е непоносима за режими, при които културата е инструмент за подчинение и задаване на теми.

Магичното в творчеството на Радоев е съчетанието на лирик, бунтар, съзерцател, вдъхновител, мечтател и реалист. Автентичен интелектуалец. Създал запомнящи се творби, родеещи се с творчеството на Гео Милев и Атанас Далчев. Рядко явление в родната култура.

Радоев не е за всяка уста лъжица. Не част от масовите стихорецитирания по празници. Не е орденоносец и трудов герой на полето на литературата.

Но пък е невероятен стилист, редуващ важното в живота с пародия.

Иван Радоев трябва да се чете.

Мисли на поета:

„Бъди оптимист!

Винаги, когато гледаш давещия се,

вярвай, че той се къпе!”

***

“Свободата е за начинающи.
Робството – за напреднали.”

***

“Най-ценното у българина?
Търпението!
Най-отвратителното?
Търпението!”

* * *

“Власт. Народ. Деца.
Всичко от едни яйца.”

***

Иван Радоев е роден в с. Пордим, Плевенско. Баща му е учител, изключително ерудиран човек.

Дядо му е разговарял няколко пъти с руския император Александър II, който е разположил своя щаб в селото в периода от октомври до 11 декември 1877 г., когато се водят най-тежките боеве за Плевен.

***

РЕЛИГИИ

(На Константин Павлов)

Обрасъл в думи - уморено се движа.
И ей така ще забравя очите си някъде.
И ще щракне пазач. И ще се втрещи светът
като препарирана катеричка - насреща ми.

И ще политна в неподготвена поза.
И ще се счупят моите стъпки. И ръцете ми
ще свлекат от небето държавния указ.

Ей, ти, пияния, защо ни примамваш
с тази разкъсана облачност?
И пак ще повикат Исус, и ще дойде Нерон.

***

ВОЙНАТА ЗАПОЧНА

Тихо, котешко - стъпки в аквариум.
Войната започва, любима!

Под прозореца мина статуетка от фарфор.
Довиждане, сине, войната започва!

Хлъзгава дума светна под камъка.
Сбогом, приятели!
Войната започва!

Зад океана се появи друг народ.
Войната започва, народи!

Смъртта спи под езика ни.
 

***

БОЛНИЯТ

Аз съм болен. От години лежа
под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене –
два реда въжа.

Крива стряха.
Коминът – съборен.

Идва есен. Дъждът заваля.
Бях ли женен?
Къде е жена ми?

Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?

Аз си спомням далечни, неясни неща!

Колко смешни слова съм изричал –

За да открия последен в света,
че никога никой не ме е обичал.

Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!

Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизличим!

***

Иван Радоев. Поет и драматург.

Богати сме с наследството, което ни е оставил.

“Зайчето написа басня
срещу вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото!”

Така че: внимавайте в картинката.

ФрогНюз