Днес почитаме паметта на Св. Йоан Рилски

18 август, когато се чества смъртта на светията през 946 година, е и празник на Рилския манастир.

На този ден на тържествената литургия в манастира събира хора не само от България, а от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски.

Богомолците разглеждат пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен.

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Той е жиял по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. До 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло.

Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.

Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.

През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г. Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.

Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и за най-популярния български народен светец лечител, основател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир. Светецът аскет е сред най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта – Германският и Курилският.

Свети Иван Рилски има голяма роля за въздигането на град Средец като важен културен център. Житиета за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.

В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя „Завет“ – уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото сребролюбието е корен на всички злини“. В Завета още се казва: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.