Кокичето, което ни спасява всеки път

Ето какво разказват старите легенди. Старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър се наговорили да не пускат Пролетта на земята. Тогава от преспите се подало смелото Кокиче и протегнало листчетата си към Слънцето за помощ. Слънцето го забелязало, разтопило снега, сгряло земята и отворило път на Пролетта.

Във Франция наричат кокичето снежни камбанки. Богинята Флора раздавала костюми на цветята за карнавал. Снегът също поискал да участва в карнавала, но не му се полагал костюм. Започнал да моли цветята да разделят дрешките си с него, но те се страхували от студа и му отказали. Само кокичето го съжалило и разделило наметката си с него. Оттогава двамата са неразделни.

Дори в затрупаните от снега селища, надеждата, че пролетта идва е надеждата за нещо ново и добро. За избавление от снежното бедствие и трудности.

Пролетта е копнеж за живот. Възражда се не само природата, но и човека. Започва да крои нови планове, да вярва, че ако е имало нещо лошо през зимата, то ще се стопи от пролетните слънчеви лъчи.

Кокичетата са символ на човешката надежда. Не, не е пресилено. Това малко, нежно цвете понякога ни дарява с повече оптимизъм отколкото сами можем да си вдъхнем. Вижте децата колко се радват, колко обичат да го рисуват. Не е случайно.

Много красиво го е казал големият Христо Фотев.

Възхвала на кокичето

Скочи из свойта зима ти!
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си, расти
зелено и до болка бяло!

Расти не утре, а сега!
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго над снега
с тризъбеца на свойте листи!

Преди най-първата трева,
в часа на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежно се разбива.

Единствено - расти сега!
Сега вдигни се ти веднага!
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка на шпага!

ХРИСТО ФОТЕВ

Първите кокичета са вече при нас, за да ни доставят истинско удоволствие с приятния си нежен цвят и неповторим аромат. Сигурни сме, че всеки от нас би им се радвал още повече, ако знае малко повече за тази снежно бяла красота – предвестник на пролетта.

Латинското наименование на кокичето е galanthus, което в превод означава „млечно цвете”. Това е и причината първите цветя да бъдат слагани по традиция в храната на кравите в някои области в Чехия – за да дават много мляко през годината. „Снежно звънче” пък наричат бялата красота в Германия, а на руски наименованието на кокичето звучи така – подснежник.

Съществуват и поверия, че кокичето носи щастие на онзи, който е успял пръв да го види.

У нас кокичето се появява почти във всеки двор. Можем да го видим дори край панелките в големите градове, посадено от грижовна ръка. Хората оличат традициите, а кокичето е част от тези за пролетта и надеждата.

Според една от най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет.

В английския фолклор се смята, че набраните кокичета, внесени в дома носят нещастие, изразяващи смърт или раздяла с любимия. Самотно цъфтящо кокиче на двора пък предвещава предстоящо нещастие. Смята се, че носенето и закичването с красивите цветя обаче, благославя човек с добри и чисти мисли, точно като цвета на кокичето. Някои твърдят, че това е предание от времето на крал Артур, но други смяат, че самият Артур е легенда...

Старите съновници свързват кокичето с предстояща любов.

Кокиче на прозореца, в офиса, в детската стая. Символ на пролетта, на надеждата.