Пристигат първите учители по физическо от Швейцария. Ден на бг-спорта – 17 май 1894 г.

Най-известни от швейцарците са Шарл Шампо и Луи Айер. За първи път в България те внасят футболни топки и различни уреди за гимнастика. Те основават и емблематичната гимнастическа организация "Юнак".

Шампо е и първият участник за България на Летни олимпийски игри - през 1896 г. в Атина. Ежегодно на празника се организират различни спортни мероприятия из цялата страна.

Даниел Бланшу - роден в град Лозана, учител в Кюстендил
Алоиз Бюнтер - роден в Енетбюргер, учител в Търновската мъжка гимназия
Жак Фардел - роден в Нюшател, учител в Казанлъшкото училище
Шарл Шампо - роден в Ааро, учител в Софийската мъжка гимназия
Луи Айер - роден в Хомберт, учител в Ломското училище
Август Векер - роден в Обони, учител в Пловдивската мъжка гимназия
Жорж де Режибюс - роден в Ивердон, учител в Варненската мъжка гимназия
Виктор Роберти - роден в Мудон, учител в Силистренското училище
Емил Кюпфер - роден в Таскрен, учител в Габровската мъжка гимназия
Шарл Дюванел - учител в Русенската мъжка гимназия, пристигнал два месеца по-рано.

Луи Айер основава първите спортни клубове у нас, така наречените "юнашки дружества". След избухването на Балканската война, той повежда 205 от своите възпитаници към фронта, за което е награден с медал "За храброст". По време на Първата световна война отново е на бойното поле и губи живота си при Дойран.

Даниел Бланшу дава идеята за създаване на българските гимнастически дружества. Той подготвя редица родни преподаватели да тръгнат по неговите стъпки и да станат треньори (тогава учители) по гимнастика. По тази задача той работи заедно с Луи Айер, Алоиз Бюнтер и Жак Фардел.

На Жорж де Режибюс дължим... футбола. За първи път играта "ритнитоп" е показана от него във Варна. След като обяснява правилата на своите ученици и поставя топката в средата на двора на Варненската мъжка гимназия, всичко останало губи значение. Седмица по-късно класовете са формирали своите отбори и нямат търпение да опитат новия спорт. Режибюс остава у нас за кратко, а след това дълги години преподава в Египет.

Шарл Шампо е човекът, който "пренася" футбола в София. Той е и първият български участник на олимпийски игри. През 1896 г. става пети на прескок в Атина.

Десетимата швейцарци много усърдно подготвят хората, които ще ги наследят. Това е и идеята на министъра на образованието Георги Живков, който ги кани у нас след посещение в родината им.

Към всеки от тях е прикрепен и българин, който трябва да научи тънкостите на упражненията в 4 основни групи:

Първата група - упражнения без гимнастически уреди:
- ходене, бягане, скачане на дължина и височина, строеви упражнения, народни хора и танци.

Втората група - упражнения с гимнастически уреди:
- бухалки, обръчи;
- тояги (дълги и къси), венци, знаменца;
- овчарски скок, упражнения на коза, на дървен кон в дължина и ширина с дръжки и без дръжки, висилка, успоредка, стълби, шведска стена, въжета, стълбове, шведска пейка, на греда, или колело (обръч);
- вдигане на гири, мятане на камъни.

Третата група - групови упражнения:
- гимнастически пирамиди;
- масови гимнастически представления, игри на открито и т.н.

Четвъртата група - военни умения:
- боксови упражнения - удари и блокове с ръце;
- удари с крака и защити;
- работа с тояга (сопа) - дълга и къса.

Вижте 10 от големите български постижения в спорта

Първият български олимпийски медал

Българи са осъществявали 224 пъти мечтата на всеки спортист: да се качи на почетната стълбичка в Олимпийски игри. Всеки един от тях има своето място в спортната история на родината ни, но все пак не можем да не отделим пионера в дисциплината „Печелене на медали за България“ – Борис Георгиев – Моката. Боксьорът се нарежда трети в Хелзинки през 1952 и слага началото на успехите в един от най- българските спортове. Спортът донася общо 18 медала, 4 от които златни.

Рекордът на Стефка Костадинова

Възрастта на този рекорд е меко казано забележителна. Той е „роден“ на 30 август 1987 в Рим. Може би ще остане вечен. След като за тези години единствено хърватката Бланка Влашич успя да изравни второто най-добро постижение на Стефка- 208 сантиметра, но не стигна до 209, рекордът продължава да стои непоклатимо на летвата. Родената в Пловдив атлетка има и Олимпийска титла от Атланта ’96, пет световни титли на открито, също толкова в зала, една европейска титла на открито и пет в зала.

Успехите и отреждат място в залата на славата на леката атлетика в Барселона, орден „Стара планина“, признанието „Спортист на годината на България“ и я превръщат в най-успешната българка в „Царицата на спортовете.“

Първият българин, изкачил Еверест

Един от най-рисковите спортове, изискващи най- висока степен на подготовка, смелост и издръжливост е алпинизмът. Идеята да се изкачиш повече от 8 километра по вертикална линия над морското равнище привлича хиляди ентусиасти в цял свят. Българите, гледали света от покрива му са 14. Пионерът е Христо Проданов – първият българин, изкачил осемхилядник и първият българин, изкачил Еверест. Той не просто го изкачва – прави го по най-трудния маршрут и е един от малцината, направили го без кислородна маска. За жалост въпреки това Христо Проданов никога не се връща от Джомолунгма, загивайки при слизането. Последният българин, който изкачи най- високия връх на света през 2014, също без кислородна маска се казва Атанас Скатов. Интересна подробност е, че той е първият веган, успял да го стори.

САЩ ‘94

Спортното събитие, донесло най-голяма слава на България безспорно е американското футболно лято на 1994 година. След знаменити победи като тези над Гърция с 4:0 (първа победа за България на световно първенство), Аржентина 2:0, Мексико след дузпи и разбира се Германия, играчите на Димитър Пенев се изправят срещу Италия в мач, осигуряващ място на финала. Там не без помощта и на странични фактори, „лъвовете“ приключват своето „Незабравимо американско лято“ като четвърти в света, а звездата Христо Стоичков поделя голмайсторския приз с руснака Олег Саленко. Освен с майсторството на терена, българският отбор се отличава и с невероятен колорит. Внушителният Трифон Иванов стряска сънищата на съперниците си, а Стоичков пророчески обяснява на чист немски на германските журналисти как ще се развие четвъртфинала. Футболистите са посрещнати в София като герои, които едва ли са осъзнавали, че доставят всенародна българска радост.

Лондон 2012 – последният танц на Йордан Йовчев

Последната, шеста Олимпиада в кариерата на „Властелина на пръстените“ не е най- предното класиране в кариерата на големия спортист. Двойният световен шампион на земя и халки, и четирикратен олимпийски медалист обаче спечели уважението на целия свят с участието си на рекордната за спортната гимнастика Олимпиада. В Лондон 39-годишният пловдивчанин успя да достигне до финала на последното си състезание, въпреки вече прошарените си коси. Така той успя да се пребори с несправедливостта и обезличи гаврата на съдийската мафия, позорно отнела злато в Атина 8 години по-рано. Участието в шест олимпиади е постижение, което в спорт като гимнастиката, изискващ непосилни натоварвания, е трудно да се опише с думи.

Екатерина Дафовска или как титлата стигна от Япония до Родопите

Чаровната родопчанка е биатлонистката, благодарение на която България е в списъка на страните, гордеещи се със зимна олимпийска титла. През 1998 в Нагано Дафовска пробягва дистанцията от 15 километра най-бързо и с една грешка в стрелбата донася златото в родното Чепеларе. Най-талантливото поколение в този спорт допълва успехите ни с още две постижения- четвърто място на Павлина Филипова в същия старт и трето Ирина Никулчина 4 години по-късно в Солт Лейк Сити. Това прави биатлона вторият най-успешен зимен олимпийски спорт у нас след шорттрека, в който Евгения Раданова печели общо 3 медала.

Москва 1980 – най-големият масов олимпийски успех на България

Макар и бойкотирана от западния свят, Олимпиадата в Москва си остава може би най- забележителното постижения на българския спорт. Само СССР и ГДР изпреварват нашата страна по медали. Четвърти са кубинците с двойно по-малък брой от нашите отличия. Родните спортисти завоюват 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. От днешна гледна точка може би изглежда немислимо, но през 1980 имаме цели 3 отборни медала. В тройката влизат волейболните ни национали при двата пола, като мъжете са вицешампиони. Същото класиране постигат и дамите в баскетбола. Макар и стечението на обстоятелствата да допринася за успехите на родните спортисти, то не омаловажава техния труд и устрем, увековечен в цели 41 качвания на почетната стълбичка.

Евгения Раданова – царицата на шорттрека

Вече споменахме за медалите на Евгения Раданова в шорттрека. Освен най-успешен зимен спортист, тя е и единственият българин, участвал на зимни и летни олимпийски игри. След завидните постижения на леда, през 2004 година Раданова сменя настилката за обиколките си и печели квота в… колоезденето на писта. Две години по-късно на леда завоюва сребро в Торино. Друг факт, който превръща спортистката в уникална е това, че тя е единствената българка, спечелила 2 медала в една зимна олимпиада – сребро и бронз в Солт Лейк Сити през 2002 година. До 2008 година тя държи и световния рекорд на 500 метра. Тези постижения я превръщат в абсолютна легенда на българския спорт.

Златните момичета на Нешка Робева

Напоследък се заговори за новите златни момичета в художествената гимнастика, което може само да ни радва. Поколението, което изначално носи това прозвище успява да накара елитът в този спорт да се съобразява с тях. Строгостта на треньорката Робева и талантът на момичетата издигат техниката на Илиана Раева, Мария Петрова, Лили Игнатова, Бианка Панова и останалите до нива, трудно достижими от конкурентките им и им донасят множество първи места и медали. Само може да пожелаем на Илияна Раева да повтори успехите на треньорката си, а на момичета и – да повторят нейните.

Българският баскетбол е бил фактор в Европа

Днешното незавидно положение на този спорт в България не бива да ни заблуждава, че той не е „български“. Макар и да е далеч от волейболната слава, все пак баскетът има своите върхови моменти в развитието си у нас. Най-силният период са 50-те години. През тях жените завоюват европейска титла, а мъжете – сребърен медал. София приема Европейското първенство през 1957 година Само три точки разделят България от това да стане европейски шампион пред очите на 40 000 родни фенове, изпълнили стадион „Васил Левски“. В крайна сметка хегемонът СССР взима победата с 60:57. Още следващата година жените поправят своите колеги, спечелвайки финала срещу същия противник в Лодз (Полша) и връщайки си за загубата на мъжете. За нас остава надеждата, че тези класирания няма да останат само спомен.