Кръстовден - денят и нощта се кръстосват

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.