Никулден - празнуват моряци, рибари, банкери и пътешественици

Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата.

На Никулден имен ден празнуват хората, чийто имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо.

 Св. Николай Чудотворец е роден през 280 г. в Мала Азия, провинция Ликия. Живял е по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на град Мир. Той присъствал на Първия вселенски събор в Никея. Умира през 325 г., оставяйки след себе си спомена за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на катастрофите. Смята се, че Св. Никола имал власт над морските ветрове и течения - той има покровителство над морските бури и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за празника.

Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е "слугата" на Св. Никола.

Едно от поверията гласи, че веднъж, когато светецът бил в открито море, се разразила силна бурята. Заради дупка на дъното в лодката започнало да навлиза вода. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил оттам един шаран и запушил дупката с него. Оттогава шаранът се смята за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът понякога го наричат "Рибен Св. Никола". Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди - това ястие се нарича "рибник". Също може да се приготви и печен шаран. Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг.

На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал - своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.