Почитаме св. Юлияна, имен ден празнуват Юлия, Юлиян, Юлияна

Св. Юлиания била дъщеря на знатни и богати родители езичници, които живеели във Витиния (Мала Азия) в края на ІІІ век. Още малка тя била сгодена за един момък, на име Елевсий, също така от знатен род и езичник. Като пораснала, тя имала случай да се просвети чрез вярата в истинския Бог и се убояла да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова, когато дошло време да се омъжи, заявила на Елевсия, че ако той не повярва в Христа, Комуто тя служи, да си търси друга годеница.

Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий заедно с тях я убеждавал да се отрече от вярата в разпнатия Христос, но никакви просби, нито убеждения не били в състояние да склонят младата християнка да отстъпи от Тогова, Комуто тя се предала безвъзвратно. Разгневен до крайност от това, което му се показвала като непонятна упоритост от страна на Юлиания, баща й се отнесъл към нея със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после пребита, я дал да я съди Елевсий, който в това време бил управител. Зарадвал се той отначало на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като наблюдавал необикновената й красота, Елевсий отново започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове. - Не мога аз да бъда твоя жена, докато ти не станеш християнин – отговорила му Юлиания. - Бих се съгласил на това, моя възлюбена – отвърнал Елевсий, - ако не се страхувах, че като узнае за това императорът, ще ме лиши не само от сан, но и от живот. - Ако ти се страхуваш от своя смъртен и временен цар, то как аз мога да не се страхувам от моя Цар безсмъртен, Който владее над всички люде и над земните царе, и как мога да се свържа чрез брачен съюз с Неговия враг? Обърни се към моя Бог, ако не – постъпвай с мене както искаш. Никакви мъчения няма да ме заставят да отстъпя от Него.

И действително, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я обесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едва жива я хвърлили в тъмница. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна утеха превъзмогвала телесната болка.

На другия ден отново взели да мъчат Юлиания, но, подкрепяна от истинска божествена сила, тя и в огъня оставала невредима. Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, Който прави чудеса, и въодушевен от възторг, изповядал Христа, едничкия истински Бог.

По време на страданията на Юлиания повярвали около 630 души. Всички те веднага били посечени с меч, като приели по такъв начин Кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 г. Тялото й било погребано от християните, и над гроба й била построена църква.