Почитаме паметта на Света Великомъченица Христина

Тя се родила през III в. в богато и известно семейство. Баща й Урбан бил управител на град Тир. Той бил известен с жестокостта си. Родителите й дали на новороденото името Христина, не според тяхното езическо мъдруване, а според Божията промисъл.

Малката Христина още в ранните си години познала и обикнала Бога, своя Създател. Когато станала на 11 години се открила необикновената й красота. За да я запази от човешки погледи, баща й Урбан направил за нея стая във висока кула.

Там той поставил златни и сребърни изображения на своите езически богове, като й заповядал всеки ден да им пали тамян и да им се кланя. Но девицата, израствайки по възраст и разум, се убедила в безчувствеността и пустотата на идолите.

От кулата гледала все на Изток, към небесните висоти и се молела на живеещия в небесата истинен Бог да й се открие. Когато прекарала достатъчно дни в пост и молитва, й се явил ангел Господен.

Той я осенил с кръстното знамение и й казал, че в името на Единния Бог тя ще бъде жестоко изтезавана от трима мъчители, но Създателят винаги ще я укрепва и ще й помага. Тогава Христина счупила на парчета сребърните и златните идоли на баща си и ги изхвърлила през прозореца.

Предречените мъчения не закъснели. Разбирайки какво е направила, баща й умопомрачен от ярост и злоба, подложил девицата на жестоки изтезания. Но тя винаги била обградена от невидими ангели, които освен, че облекчавали мъките й, пеели с нея хвалебствени песни и прославяли Бога.

Нито Урбан, нито другите двама нейни мъчители Дион и Юлиан, не успели да накарат светицата да се отрече от Иисус Христос. Виждайки на какво подвизи е способна вярващата девица, хиляди последвали примера й и приели Христовата вяра.