Празнуваме Андреевден

Един от най-ревностните ученици на Исус, той бил избрана от Спасителя за първия негов апостол. Затова го нарекли Първозвани.

На 30 ноември българите празнуват Aндреевден. Старите българите казват, че от този момент Слънцето помръдва колкото “пиле в яйце”. Денят се събужда и започва да расте, да едрее, колкото малко просено зрънце. А с порасването на деня расте и надеждата за щастлива година, за благополучие, здраве и късмет в семейството.

Вярва се също, че на този ден св. Андрей впряга в ралото си мечка, наместо вол. Затова наричат празника още„Мечкинден".

Отколешна традиция е с първите лъчи на Андреевден най-старата жена да загребва с дървена лъжица сварена царевица, която хвърля нависоко, за да растат буйно и високо посевите. От нея дава на младите жени – за да се сдобият със здрави и хубави деца, а на добитъка – за добър приплод. Хвърля и към комина на дома и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!"

С тези магически действия и заклинания българите се надявали да омилостивят светеца и лошите сили, да предизвикат доброто, да дойде късметът, плодородието и дълголетието.

Именници днес са: Андрей, Андрея, Андро, Андрейчо, Андриана и пр.