На Разпети Петък скърбим за Спасителя
На Разпети петък вярващите пазят строг пост и не подхващат никаква работа, за да не ги сполети нещастие. По стара традиция преди изгрев слънце жените берат здравец и цветя. Ходят на църква, където символично оплакват изложеното тялто на Христос. Оставят дарове на Разпятието и зеленина на плащеницата, а от храма отнасят осветени цветя в дома си – за здраве и живот. С тях лекуват болни деца от уплаха и уроки. На този свят ден се спазва и ритуалът за провиране под плащеницата за здраве.
С настъпването на вечерта разпятието и плащеницата се изваждат навън и с тях отец и вярващи обикалят три пъти храма, а после ги прибират отново в олтара. Ритуалът символизира погребението на Иисус.
Според православната традиция на Разпети петък се приготвят благословените обредни хлябове – козунаци. Те се правят с пресен квас, с който се замесва и тестото за великденския хляб. От него се оформят няколко вида козунаци - кошара, харман, яйченик, шарен колак, виликден, родан и пр. На най-голямата погача се прави украса – с червени яйца, около които се моделира отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”.
Приготвят се и малки козуначета, украсени с по едно червено яйце или с дупка в средата, в която слагат китка здравец. Наричат ги ‘кукли‘ и ги раздават на първия гост на Великден, на кумицата и на децата в къщата.
Моля, подкрепете ни.