В Страстната седмица евреите празнуват Песах

Всеки ден в Страстната седмица е велик и свят, изпълнен е с много тъга и покъртителни изживявания.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм. Той бил пълен с търговци, което предизвикало гнева на Спасителя и той ги изгонил от храма, който бил дом за молитва, а не тържище.

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления. Ден, в който Иисус ни дава пример как да благотворим, напомня ни, че трябва “да бодърстваме и да не униваме”, и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.

В деня на Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря, на която Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, открил на учениците си, че ще бъде предаден. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

На Велики петък бил разпънат Божия син, затова се нарича още и Разпети петък. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат бил между двама разбойника, поругаван от хиляди хора при страшни природни бедствия - земетръс и затъмнение на слънцето, той приел смъртта, за да избави от смърт цялото човечество.

На Велика събота възпоменаваме погребението на Спасителя и слизането му в ада. С разрешението на Пилат Йосиф Ариматейски и Никодим свалили Христос от кръста, помазали го с аромати, обвили го в нова плащаница и го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи и скърбящо сърце, била и света Богородица.

По време на Страстната неделя българите християни изразяват страхопочитанието си към светлия празник Възкресение Христово чрез пост, молитва и смирение.Спазват различни забрани, за да се предпазят от болест или беда. Стопанките правят голямо Великденско почистване, за да посрещнат с радост Великия ден.

Първия ден на Страстната седмица бележи началото и на големия юдейски празник Песах. Той е свързана библейската история за освобождаването на евреите от робството им в Египет. Водени от Мойсей, чудесното избавление на Давидовия род дошло след помощта на Бога.

Песах продължава осем дни. Дни преди празника жените предприемат голямо пролетно почистване на дома. А мъжете подготвя обредната гъска за Песах.По стар обичай се приготвя обредно брашно за маца, която семейството консумира през всичките дни на Песах.

Празничната гощавка започва с ритуално измиване на ръцете. Главата на семейството произнася тържествена молитва.
Стопанките поднасяли последователно различни обредни гозби –супа от счукана манура, кюфтета от спанак, агнешко печено. На трапезата задължително слагат три броя бойос - един върху друг, печено яйце, овча плешка с месо, листа от маруля, керевиз, чашка с оцет и харосет. Веселбата продължавала до среднощ.

На другата сутрин евреите ходят в синагогата на празнична служба. Традиционно празникът завършвал на осмия ден, когато децата събират млада трева. Благословена от равина, с нея покриват главите на мълчоганите, произнасяйки благословията: „Да раснеш и да пораснеш жив и здрав като тревата на полето!”.