Томина неделя - Великден на покойниците

Това име му е дадено, защото, когато мълвата за изчезналото от пещерата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал на чудото на Възкресението и поискал доказателство - да пипне раните на Исус от приковаването на кръста.

Библията разказва, че в неделята след смъртта си Христос отишъл при апостола и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Тома се засрамил от неверието си и коленичил пред Спасителя и помолил за прошка. Тома е символ на човешката слабост, на търсенето на доказателство за чудото, без вяра, че изобщо е възможно. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството.

На Петдесетница апостолите трябвало да изберат помежду си кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той сторил много чудеса и покръстил много християни. Повярвала и жената на един от царете и се покръстила. Тогава той се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тъмница и в огнена пещ. Но апостолът все оставал невредим. Накрая Тома загинал, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.

В народния календар Томина неделя е обречена на мъртъвците. В събота се боядисват яйца отново и се носят на гробища, заедно с козунак и хората си ги подават помежду си. По канон нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода.

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.

Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.