Трифон Зарезан – празник на лозаря и виното. Наздраве!

Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада, в областта Фригия, Мала Азия, в семейството на праведници, които отрано разпалват у него любов и преданост към Бога. Живее праведно и загива мъченически заради вярата си в Исус Христос. По време на гоненията срещу християните, когато римският императорски престол е зает от Траян Деций (249-251 г.), Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.

Денят на свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - свети Симеон.

Според народните традиции свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резидба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. След гощавката, с венци от лозови пръчици и песни на уста, се завръщат по домовете си. Там наздравиците продължават...

На Трифон Зарезан навсякъде млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие.От стари времен наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!"

Наздраве!