Васильов ден - обрязването на Исус

Свети Василий Велики е голем християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност.

Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.
Традиции и обичаи на Васильовден

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.
Поверия и гадания

Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.