Частни детективи зарибяват балъци като врачките

Само в София има над 200 агенции за частни детективи. Повечето от тях работят на ръба на закона. Приемат клиенти на принципа на врачките. Дори и се рекламират като тях, обещавайки помощ при изневери, решаване на проблеми в бизнеса или пък събиране на разделени. И също като при врачките е право на клиента дали да вярва или не на обещанията, че проблемите му ще се решат. „Ама тутакси!”, както прокламира на сайта си частен детектив с почти анонимното име Иван Иванов.

В България отдавна се говори, че трябва да има регламент, който да контролира дейността на детективите. От години обаче те събират информация, подслушват, проследяват на ръба на закона. И често клиентите се оказват потърпевши, плащайки хиляди левове без да получат нищо насреща Такава е историята на учителката Светлана Матеева от Разград. През юли 2010 г. съпругът й – 52-годишният Емил Матеев, е намерен мъртъв, с две прободни рани от двете страни на врата си в болницата, където е шеф на акушерогинекологичното отделение. Въпреки съмненията, че се касае за убийство, съдебните лекари са категорични, че сам е посегнал на живота си. Светлана продължава да се съмнява, защото до последно е разговаряла с мъжа си и заради това наема частен детектив. През август 2010 г. се обръща към известния Марин Маринов. Той поема случая с обещанието, че ще разнищи нещата и ще помогне на вдовицата. Постепенно предлага и да й изпълнява различни дребни услуги. Например – да намери кола на дъщеря й Надя.

Светлана получава писмо: „Изпращам снимките на аудито, което харесах за Надя. Страхотен цвят, без забележки. Покарах я и много ми хареса. За 6 и 500 си струва.” Вдовицата изпраща парите още на другия ден заедно с още 1000 лева, които Маринов иска за разходи. В един момент детективът спира да се обажда и тя е притеснена. Следва нова кореспонденция:
„Здравей, звъняхме ти много пъти, но не вдигаш, затова ти пиша. Кога ще дойдете за колата, най-добре утре или най-късно четвъртък, защото в понеделник ще пътуваме до Разград и колата ни трябва за тогава.” Марин Маринов отговаря: „Здравейте! Разбрах, че сте ме търсили и ви пиша при първа възможност. С две думи оживях, макар и трудно От толкова неприятности, които се струпаха есента накуп, организмът получи срив, но инфарктът ме отмина. Забраняват ми да се ядосвам, което е добре май. Засега само се опитвам да спечеля време за себе си и оправя бакиите. Сметките си още не съм раззапорирал. Обещаваха сто пъти, ама и до празниците не стана. Засега не работя, но колегите помагат. За колата не се безпокойте - при мен е на платен паркинг.”

По-нататък от писмото става ясно, че по случая на Светлана нищо не е свършено, но детективът поема обещания да придвижи нещата. Уговорките и кореспонденцията между тях се точат в продължение на месеци. През цялото това време Марин Маринов иска още и още пари с мотив, че се налага да плаща подкупи по случая на Светлана на ... депутати, на полицаи, на чиновници. Вдовицата превежда сумите. В един момент сякаш се е вкарала във филм. След дълго мълчание и въпроси от нейна страна Марин Маринов отговаря: „Много неща, свързани с разследването ми по подслушванията и на вашия познат полицай наложиха тези временни специфични мерки за нелегалност. Въпреки или по-скоро заради някои изяви заплахите станаха сериозни и трябва да внимавам. Заради това телефоните са включени, но не ги вдигам за да не засичат клетките. Никой от обкръжението ми не знае за какво става въпрос. Само определени хора са уведомени. Който трябва знае. Сега и на вас казвам, за да не решите, че ни ви се обаждам нарочно. Тази комуникация с имейли засега ме устройва и е по-сигурна и пълноценна. Идването ми до Разград също е невъзможно от същите съображения. Покрай всичките гадости загубихме джипа в залога и сега единственно карам аудито, за което съм ви много благодарен, а и мисля, че съм го заслужил.”

Така от писмото става ясно, че освен всичко друго, колата, за която Светлана е платила 6500, вече се кара от частния детектив. Историята на вдовицата е частен случай, но е достатъчно показателна за това, което се случва в повечето от детективските агенции. Накрая тя така и не получава конкретен резултат по разследването, което е поръчала. Нещо повече – оказва се, че и аудито е продадено, но освен това Маринов иска и още пари: „Така или иначе ще се отблагодаря, ако ми изпратиш утре пари да посрещна най-необходимите разходи. 900 лв. ще оправят нещата до края на седмицата, когато мисля, че ще си оправя проблема. Май не ви казах, че загубих и двете коли, аудито замина да платим загубите. Само дето толкова тичахме, но така се наложи. Сигурен съм, че нещата ще приключат най-после с добър завършак. Само ме е яд, че платихме на медии да отразят истината, а времето минава и уговорките оттичат. Но щом се наложи и решим, ще ги изнудя, засега поддържам огъня, доколкото мога.”

Случаят на Светлана така и остава нерешен. В един момент детектив Марин Маринов просто отказва да отговаря на писмата й, а телефоните му се оказват сменени. Репортер на „Торнадо” направи опит да установи контакт с Марин Маринов. Нито един от телефоните му, оставени на сайта му за контакт, не отговаряше. Според негови колеги в момента бил извън София.
Подобни истории могат да бъдат описвани до безкрай. България е една от малкото страни, в които детективската дейност не е регламентирана по никакъв начин. Няма дори изисквания кой може да упражнява такава дейност и така на практика всеки може да стане детектив. Не се изисква дори психотест, както е за много други професии.

Хилядарка за изневяра „Мога да намеря и да снимам съпругата ви как изневерява и за 3 часа, и за 3 дена, но може да отнеме и седмици. Зависи от това колко често кръшка”, обясни пред подставено лице на „Торнадо” детективът К. Георгиев, който от 15 години се занимава със следене и издирване на хора. Попитахме го колко ще ни струва услугата. Инчхая ни обясни, че всичко зависело от крайния резултат. „Ако ви намеря компроматни снимки в рамките на месец, таксата е 1000 лв. В противен случай – 500 лв., които трябва да ми платите предварително за услугата. Ако нещата зациклят и се забавят, всеки следващ месец ми давате 300 лв., докато самият вие прецените. Уверявам ви, че сме доста добри и няма да ви подведем. Работим максимално бързо. Разрешихме изневяра за 3 часа. Хванахме съпругата на един господин в хотелче с друг мъж. Звъним му и той идва да се разправя. Ние си получаваме парите, а той – истината”.

 Поставихме въпроса дали всичко това е законно и дали няма да пострадаме, ако решат да ни съдят за това, че са следени и снимани незаконно. „Това не ви засяга, няма да има последствия за вас, бъдете сигурен, ние знаем какво да правим оттам нататък. От вас искаме само имената на съпругата ви, нейна снимка, къде живеете, къде работи и местата, които най-често посещава”. От дума на дума се поинтересувахме от любопитната работа на К. Георгиев и го попитахме с какво друго се занимава. „Обикновено ме наемат хора като вас, които искат да се уверят, че са рогоносци. Случвало се е да издирваме и изчезнали. Лошото е, че техниката ни не е от най-добрите и не можем да издирваме престъпници от ъндърграунда, въпреки че бихме били от голяма полза на МВР. Законът е толкова скапан, че дори и да направим разследване, доказателствата ни пред съда не важат”, категоричен е българският Шерлок Холмс.

Мария Николаева
Васил Василев