Христо Сираков продължава делото на дядо Стефчо

Плейбой №1, най-ухажваният милионер или просто Ицо Стоте манекенки това са - най-често срещаните етикети от торбата с клишета, които медиите използват, когато запълват вестникарско пространство или телевизионно време с персоната на бизнесмена Христо Сираков. От никой от безбройните материали за него обаче не става ясно какъв е тоя бизнес, който го прави нещо по-различно от гадже на бигбрадърката Зара или баща на нечие манекенско отроче. След задълбочена проверка из дебрите на интернет „Торнадо“ попадна на някои, макар и оскъдни материали, за бизнес биографията на мистериозния милионер Ицо. Оказва се, че в момента професионалните му занимания са доста разнородни и все свързани с Италия. Има завод за кожи, като цялата му продукция се изнася за Ботуша, откъдето пък внася вина у нас.

Занимава се и с текстил - произвежда платове. Неотдавна започва производството на луксозни яхти с италиански дизайн. Всъщност успехът на Сираков има своето логично обяснение в миналото. Баща му е бил търговски директор на авиокомпания "Балкан" и представител на "Ер Франс" за България. Като благонадежден и подготвен кадър Христо Сираков е бил одобрен от Държавна сигурност да работи в Интерпред и да пътува навред по чужбина в ерата на социализма  Всички тези малко известни факти от неговото професионално битие обаче някак остават в сянка от креватните му достижения, които през годините той гордо размахва при гастролите му по всякакви долнопробни лайф-стайл предавания.

„Имах връзка с Меги Дерм и Александра Раева - те са страхотни”, “Помогнах на жената на Жоро Пентаграма - Юлиана Кънчева, да зачене“ (бел. ред.- във финансовия, не в репродуктивния смисъл), „Съдът присъди сина ми на мен, а Ирен ще ми плаща 80 лв. месечна издръжка“, „Разделих се с Петя Григорова, защото тя отиде да се грижи за болната си майка в Германия”. Това е само една трошица от всички общественозначими признания, с които Ицо пълни светските хроники за радост на милиони оскотели мозъци, които стръвно поглъщат безценната информация за златкопотока около видния бизнесмен. Със секс изявите му могат да се състезават само Митьо Пищова и художникът на мутрите Папа Жан. Образът на това обикновено медийно чучело както го титулува Милена Фучеджиева, удивително напомня на един друг наш съвременен герой - вечния любовник дядо Стефчо, който до последния си дъх през 2007 г. трагикомично поглаждаше мустаки подир всички женички.

Сираков е кьосе, с 30 години по-млад е и несъмнено в професионално отношение е една далеч по-успяла версия на 86-годишния покоен певец в хор "Гусла". Досущ като него обаче той се изживява като легенда на българския еротичен небосклон и е повече от словоохотлив за долните гащи на своите реални и въображаеми секс партньорки. Ицо Стоте манекенки се опиянява от нездравото медийно внимание към себе си, дава напоителни интервюта за шампанизирания си живот, съпроводен от блясъка на полупроститутки. Той видимо се ласкае от изкуствено създадения си ореол на непоправим Дон Жуан, кокетничи с него, самоотразява се, когато другите не го отразяват Публичните му изяви навеждат на мисълта, че по време на бизнес пътуванията си до Италия той съставя подробни тийнейджърски списъци с отметки за всяка бройка, графа за оценки за представянето и друга- за разходени средства по обекта. Милионерът дотолкова се прехласна по медийния си имидж, че дори се хвърли да си търси съпруга по телевизионен път.

По повод слуховете, че един от най-непримиримите му врагове - писателката Милена Фучеджиева, го е вкарала като прототип на някой от героите в хитовия сериал „Седем часа разлика”, тя отсича: „В лентата категорично няма образ, базиран на този глупак. В такава семпла вендета без въображение не мога да участвам!”.

Пишман милионерът убил сина на Въло Радев
Смразяващото отношениe на дъщерята на дългогодишния директор на Народния театър Дико Фучеджиев към Христо Сираков води началото си от трагичната катастрофа, в която загива мъжът й Ради Радев. За нея Ицо не е нито плейбой №1, нито обаятелен коцкар, нито успял бизнесмен, а човекът, убил годеника й - сина на режисьора на „Осъдени души” Въло Радев. Годината е 1982 г., малко преди 1 май. За празника бременната Милена и Ради решили да отидат на почивка в Лесидрен с приятели. Шофирал Христо Сираков, който бил бесен, защото не му се заминавало. В колата били общо пет души. Сърдит на приятелите си, 26-годишният Ицо карал с бясна скорост – 120 км/ч. Всички в ладата го умолявали да намали, но той продължавал да натиска педала. На завоя на влизане в Ябланица усилва скоростта и колата поднася. Христо не може да я овладее и натиска спирачки, което се оказа фатално. Забиват се в електрически стълб с над 120 км/ч – стълбът се счупил на две, едната част пада върху ладата. Милена не си усеща краката, обръща се към годеника си Ради и го вижда как умира. Христо е в безсъзнание. Баща му, който е личен пилот на Тодор Живков, пристига на мястото на катастрофата с хеликоптер и ескортира оцелелите до „Пирогов”.

Впоследствие другите двама пътници в колата дават лъжливи показания че скоростта, с която е шофирал Сираков, била 80 км/ч. Свидетелствата на Милена се пренебрегват, а от следствието започват да изчезват документи. „В мъглата от отчаяние, в която се намирах, знаех, че независимо че бях на ръба на смъртта, независимо че Христо уби едно прекрасно момче и остави детето ми без баща, за него щеше да бъде направено всичко, за да избегне затвор. Осъдиха го на 2 години, но не мисля, че лежа изобщо. Беше на някакъв олекотен режим, при който периодично си беше вкъщи”, разказва в блога си Фучеджиева. По думите й Сираков е причинил още една катастрофа, в която убива човек. Случаят отново е потулен, а той се покрива в Италия. За да може години по-късно да се завърне в образа си на атрактивен Казанова, покоряващ моминските сърца с милионите си.

Севдалина Спасова