Щастливи прасета нещастни потребители...

Образованата кой знае как Свише котка първо провежда игра с жертвата си, създава и чувство за комфорт, след което я превръща в свой обяд или вечеря. Генетичните предразположения на семейство котки изглежда са векове напред, след като те отдавна, а ние едва-що научаваме този похват. Модата на пържолите от щастливи прасета изглежда комична, дори излишна, но тя представлява нов етап във формиране на по-приемлив манталитет по отношение на еко храненето и еко мисленето.

Няма да обсъждам медицинските аспекти на казуса „пържоли от щастливи прасета”, но смятам, че и никой не успя с достъпен и убедителен тон да прокламира сред населението полезността от всичко това. Може би тук се прокрадва и традиционното българско недоверие, присмехулство и други компоненти на характера, отхвърлящи изначално всичко, като форма на себезащита или друг отровен комплекс. Тези дни медиите предложиха щастие от друг вид, а именно яйцата от щастливи кокошки. Напълно естествено е, че това не са кокошки, на които е четено Лилиев и не са слушали Прокофиев, още повече че последният не се разбира лесно и от човеците. Ганьо и тук ще се изходи по въпроса, разсъждавайки какво ли пък толкова ще му е на едно яйце, снесено от мотивирана кокошка.

И сметачната машина на ума му ще запресмята дали това ще се изрази в грамаж или във вкус. И няма да получи нито едното, нито другото, нито онова, което всъщност е вложено в смисъла на тази еко култура. Защото Ганьо и Лалка ще си изпържат тези щастливи яйца в същия шарлан, в който са пържили кюфтета или картофи и ще ги турят за основа на омлет, пълен с шунка, която може пък да е от нещастни прасета. От прасета, които имат нужда от Четвърти километър, а за тях не е настъпил този щастлив природен момент. Тази най-груба форма на психоанализа, като произвеждане на щастие у животните, с които се храним, е също толкова имагинерна и заблуждаваща, както повечето етикети и рекламни обещания. Да приемем, че един съвременен, доволен от живота, заплатата си, жена си и автомобила си потребител се завърне вкъщи с пържоли от щастливо прасе.

От някое прасе, въргаляло се на воля в пречистена кал и папкало продукти, недостъпни за някои части на Африка дори. Прасенцето е умъртвено по хуманен начин, може и Андерсен да са му почели преди съдействието на мосьо Гилотен. И  потребителят слага на масата си този щастлив завършек, този финал на еко мисълта на маса пълна с газирани напитки, бял хляб, кана вино и салата, пълна с нитрати, на която никой не е пял Тоска, преди да обере. Върху всичко това - сол, пипер, олио, маскарад от бутилирани сосове и овкусители - трижди по-вредни от едно гадно, тъпо, хранено с боклуци прасе и заклано извън повелята на новото еко мислене…

Малко сме като в онзи виц с копчето и балтончето…
”Чиче, можеш ли да зашиеш на това копче едно балтонче…” Те ти булка европейско мислене, щастливи прасета и яйца от обмислени и обгрижвани родители и от потекло, както се казва. Такова потекло, че чак потекло като лиги на сираче пред баничарница. На гол гъз чифте пищови, бих казал върху тази работа, мили читатели. Защото общата трапеза е като общото образование. Не можеш само да четеш по математика, защото ще те изпитат и по география. Така и културата на еко потребление трябва да бъде съчетана не като на народна носия каубойска шапка, а симетрично, обмислено, обосновано. Нека науката каже и колко виното ни е истинско, пък и по колко чаши е добре да се пие, за да не потъне съвсем на дълбоко пържолката от щастливо прасенце. По колко сол да солим и колко оцет да ръсим. Цялата тази идеология би следвало да се преподава и да се промъкне редом с останалото знание, да се превърне в част от генетичния ни код, който ако ние не използваме, поне да предадем на поколенията след нас.

Смях за някого, но тъжната равносметка от присмехулството към днешния казус, може да се стовари под различни форми - болести, уродливо мислене, дебелоочие към всяка сфера на промяна срастване с миналото и затваряне на по-важните врати на преминаване на знания и предпазване от вредни посявки в телата ни. Властта на медиите е не само да осведомява, тя може да бъде и арбитър в спора между новите повели и традиционното човешко недоверие и пасивност. А ние, скъпи читателю, имаме спешна нужда да обикнем тези щастливи кокошки и прасета и да им принесем в благодарност няколко щастливи мига от пролетта /повече от 17/ , за да осъществим по този начин естествената размяна на техния живот срещу нашето здраве. Ситостта трябва да бъде облагородена и подпълнена със здравословни качества. Нека допуснем в себе си най-рафинираните природни сокове, най-добрите вселенски мисли и оставим на навика да се поразходи, в замяна на нови приходи, изчистени от излишества, които можем да си спестим.

Твърде късно е да бъдем девствени, нека поне сме разумни. В подкрепа на моите размисли се явява и отговорът на Дявола от книгата на Наполеон Хил - Да прецакаш Дявола. Там Дяволът казва „Карам хората да ядат прекалено много - и то храна, която не е полезна. Това води до проблеми с храносмилането и разрушава силата на независимото мислене. Ако училищата и църквите отделяха повече време, учейки децата как да се хранят правилно, това би нанесло непоправими щети на моята кауза…” Благодаря.

Евгени Минчев