Зоофилията – любов или секс с животни

Кой родител не се е потапял в кошмара на тези мисли. За съжаление сексуалната култура през 2010 г. е значително по-ниска от тази преди 10-15 години. Руският сексолог Георгий Василченко е категоричен, че самото любопитство към знания, свързани със секса спада. А теми като зоофилията въобще се считат за излишни, за отживелица и дори за неморални. Опростачването завладява все по-голяма част от младите хора, които смятат, че е достатъчно нивото им от училищната „сексуална школа”. А невежеството е най-големият враг на секса.
Един от класиците сексолози Алфред Кинзи в край на 40-те години на м.в. извършва изследвания, които показали, че близо 40 на сто от юношите в селските райони са имали зоофилски контакти. В 17 процента от тях те са завършвали с оргазъм и семеотделяне.

Зоофилията представлява явление, характеризиращо осъществяването на полови контакти между животни и хора. Нарича се още содомия, зооерастия или бестиофилия. В повечето сексологични школи, зоофилията се причислява към сексуалните девиации. Новите тенденции в сексологичната наука клонят към отнасянето на зоофилията към категорията на сексуалните фетиши. Зоофилните мотиви се срещат в голям брой митове, легенди и предания, отнасящи се към различни култури. Те не са рядкост и в старогръцката митология, като един от най-известните подобни примери е романсът на Зевс с Европа и на Олимп с Леда. Европа, била прекрасната дъщеря на Ахенора, първоначално прелъстява Зевс, който бил превърнат в снежно-бял красив бик. Отначало Европа била заблудена от кроткостта на това създание и се отдала на благородна радост и игра към белия бик, след това се покачила на неговия гръб, на което разчитал и гръмовержецът Зевс. В момента, в който Европа била възседнала красивият бял бик, той се втурнал към морето с бясна сила, носейки скъпият товар на плещите си. След като достигнал първата далечна суша, Зевс се превърнал в орел, който изнасилил Европа.


"Леда и Лебеда" на Стивън Кени, масло, 2008 г.

В легендата за жената на спартанския цар Тендерей – Леда, любвеовилният Олимп бил превърнат в лебед, от който излъганата царица родила яйце, от което се излюпили три деца. Зоофилните мотиви присъстващи в световната митология, имат не само сексологично значение, а напротив, те често отразяват в символична форма историята на различни култури, показват границите между простосмъртните и боговете, изразяват тотемни традиции, а също и подсъзнателни еротични потребности.
В някои индиански племена се е зачитал култа към големината на пениса на червените коне. Мъжете имали за задача да издояват спермата на тези коне, която събирали в специални съдове, които били давани на водача и шамана на племето. Те ползвали спермата на конете в ритуалите за плодородие. В друга част от племената, водачите, които получавали имена на животни, държали до себе си обикновено даденото животно, като в процеса на посвещаване и кръщене, те извършвали и сексуален акт с даденото животно. Ако се направи щателна литературна справка в историческите архиви, то ще направи впечатление, че на Земята почти не е останало животно, което да не било използвано за сексуални цели от хората. Още през 1730 година Мартин Шуринг представил в своята книга „Гинекология“ глава, посветена на зоофилните моменти, в която фигурират кучета, котки, кози, овце, кокошки, гъски, патици, коне, риби, мечки, маймуни, кози, змии. Едни от първите научни работи, посветени на зоофилията, са излезли официално през 1887 година на страниците на виенското списание за лекари. Като от този момент, медицинската периодика на всички страни достатъчно често обръща внимание на тази тема.

Зоофилните наклонности, присъщи на жените, намерили отражение във френската литература. Така например Мирбо в „пътешествието на неврастеника в банята“, описва принцеса Каранин, която изпитва страстро влечение към жребците. В началото на научните изследвания в сексологичната наука, пионерите на сексологията обяснявали зоофилията като състояние на умствена недоразвитост, плод на психично заболяване или наследствена непълноценност, която се развива при хора, работещи с животни и привикващи да удовлетворяват с тях своите сексуални потребности. Сексолозите се отнасяли към зоофилията като рядка разновидност на сексуалните девиации. Причината за това обяснение била, че обикновено в зоофилия били хващани необразовани пастири, хора работещи в обори, ратаи, коняри и други, чиято работа била свързана пряко с животните, а освен това били нискообразовани и често глуповати и с физически недъзи.

През 1948 година Кинзи пуска статия посветена на зоофилията, която докарва общественото мнение до шок, а именно, че 6% от изследваната мъжка популация под 20 годишна възраст признава за наличието на зоофилен опит. В други научни статии също били посочвани високи проценти. Всичко това заставило изследователите на човешката сексуалност да се заинтерсуват от причините и формите на зоофилията. Както по-късно се потвърждава и от други научни издания, и до момента зоофилията се забелязва често при хора, които имат постоянна работа с животни, и същите се явяват за тях достъпен еротичен обект, още повече, че последните изцяло показват своите полови органи, които се възприемат пряко от човека и предизвикват подсъзнателни асоциации с половите органи на хората. Най-често на сексуални домогвания се поставят като обекти мъжките животни, притежавани от жени. Зоофилията между мъже и животни е с по-нисък процент, в сравнение с женската такава. И до момента, обяснението на причините, които отключват зоофилията е все още трудно.


Предупредителен знак в Австралия

Съвременните сексолози, посочват няколко групи причини:- нарушения в психиката;- алкохолизъм;- кастрационни комплекси;- патологично чувство за собствена сексуална малоценност;- детски впечатления (например, начало на усещане на сексуални потребности при подрастващите от вида на съвокупляващи се животни);- заместителни причини – те се обуславят от трудности на намирането на сексуален партньор;- култ към гениталиите (например възхищение от големината на възбудения пенис на куче, кон или големината на срамните устни на кобила, крава и др.);- отвращение към противоположния човешки пол – често се забелязва при самотните жени, които са преживели сексуална травма от мъж, и затова те заживяват с ласките на вярно домашно животно;- хора, носители на неопределения сексуален обект, т.е. група лица, които са склонни за задоволяват своите сексуални потребности по всякакви начини и във всеки момент, със всякакъв еротичен обект;- любопитство;- ситуационна самота. Разбира се, това са само част от вероятно много по-дългия списък от причини, които стоят в основата на осъществяването на зоофилията. Зоофилните потребности и поведение могат да имат няколко нива на интензивност:
1/ Скрити, подсъзнателни зоофилни тенденции – проявяват се в еротичните сънища и се изживяват като удоволствия от несексуални контакти с животни.
2/ Явно зоофилни тенденции – проявяват се по време на мастурбация като сексуални фантазии, когато собствената личност се явява активен участник в зоофилните действия; в хода на половия акт с човешки партньор тези хора мислено превръщат парньорите си в животното, което е станало обект на еротично и сексуални изживяване.
3/ Зоофилен онанизъм – състои се в използването на животни за възбуда на собствените полови орагни, и възбуда на половите органи на животното, вкл. до достигане на оргазъм; често се среща при жените, които с помощта на сексуална дресировка приучават животните да извършват необходимите за това действия.
4/ Зоофилията като заместващо сексуално поведение – тук се отнасят лицата, които имат временни епизоди на сексуални контакти с животни, поради липсата на човек-партньор; животното е субститут за човека.
5/ Зоофилията като поведение, съпътстващо сексуална девиация – например при комплекса за неопределения еротичен обект.
6/ Зоофилията като пълномащабна и постоянна форма на сексуална активност – сексуалните контакти с животните служат за основен, дори и единствен източник за достигане на сексуално удовлетворение.

В трите последни случая, зоофилните контакти често са свързани с анална, орална, пенисна или вагинална активност по отношение на животните. Изобретателността и разнообразието на вариантите при това са безгранични.