Дейвид Гарет: Креативните хора притежават душа на рокаджии

Естествено продължение на ръката му е цигулката, която докосва за първи път на 4 години. Оттогава досега си пише домашното, свирейки всеки ден, часове наред. На 10 години дебютира на сцената. Днес твори музикални шедьоври по струните на „Страдивариус”, направена преди 300 години, която е оценена на над 5 милиона долара.

„Както животът, така и музиката ми е динамична, интензивна. В противен случай всичко ще е равно и плавно. Това е моят емоционален дворец. Моето музикално пътешествие, когато творя музика или имам концерт. В него има и мекота, и нежност, и взривяващи моменти от виртуозни класически произведения. Иначе ще бъде скучно”, казва Гарет.

Наричат Дейвид цигуларя на дявола. Може би заради безкомпромисната роля в киното, когато изиграва ненадминатия виртуоз, гений с цигулка в ръка, но и женкар Николо Паганини.

„Очевидната прилика между нас е любовта ни към цигулката и невероятната страст да се развиваме в изкуството. Раждаме нови звуци, нови техники. Обичаме експериментите”, разказва Дейвид Гарет.

От малкия екран музикантът не просто вълнува, а гали ухото, сетивата и пленява сърцата на публиката. За най-верните си фенове той е цигуларят на ангела. Във филма Паганини казва: “Славата е страст, любовта е проклятие”. Но това ли е цената, която самият Дейвид плаща, когато от 365 дни в годината, повече от 200 е на път, обикаля света и свири.

„Няма такова нещо като цена. Нямаше да правя всичко това, ако имаше цена, трудна за преглъщане. За мен цената е нещо негативно. Не се налага да го правя, аз искам да го правя”, признава цигуларят.

По пътя към музикалния връх Дейвид е срещал и доста препъни камъни. Но желанието му да учи в едно от най-престижните музикални училища – „Джулиард“ в Ню Йорк, е в пъти по-голямо от липсата на пари. Без помощта на родителите си успява сам, работи и като фотомодел, и като чистач на училищни тоалетни.

За него граници в музиката не съществуват. Губи и намира себе си в парче на Еминем. На неговата цигулка Моцарт, Чайковски и Майкъл Джексън сякаш оживяват.

„За мен рок-енд-рол означава независимост. Имаш собствено мнение, цениш свободата. Музикалната си свобода, експериментираш много. Креативните хора притежават душа на рокаджии. Независимо дали свирят джаз, класика или хип-хоп”, казва още Дейвид Гарет.