Крищина Бранко пренася сърцето на Португалия в Пловдив

Носталгията, изразена чрез музика, може да бъде изказана по много начини и с различни изразни средства. Но има един музикален стил, за който можем да кажем, че сякаш въплъщава носталгията – това е португалското фадо. То докосва различни струни на душата ни и може да отключи множество спомени, трепети и отдавна забравени мисли. Има музикални жанрове, които трябва да се усетят с всички сетива; съществуват жанрове, в които изпълнителят, дори и да пее на неразбираем за слушателя език, излива душата си в песента и емоцията се влива в публиката. Има жанрове, които задължително трябва да се чуят на живо. Такъв е фадото.

Fado означава "съдба", но всъщност фадо е начин на живот. Изпълнената с тъга градска балада, която разказва за приемането на жребия на съдбата, за нещастната, несподелена любов, се нарича фадо. Фадо изразява силни и противоположни чувства, нормални за един човек - радост, тъга, любов, ревност, но най-вече носталгия... Фадото носи звучене, преминало през вековете и съхранило в себе си паметта и сетивността на много поколения. То звучи едновременно древно и съвременно, затова, дори и да не си го слушал до момента, в първите мигове на фадо те обгръща тръпка на носталгия по нещо неузнаваемо. Фадо е сърцето на Португалия - лирично и страстно, изпълнявано предимно от жени в кръчмите из цялата страна. Макар да са минали много векове, откак се пее фадо, тази меланхолична и тъжна музика е все така жива и истинска и днес, представена от много лица и гласове. Едно от тях е на прекрасната Крищина Бранко.


Подходът ѝ е различен, личен, неповторим, пълен със светли емоции. При нейната поява сцената се променя, защото Крищина умее да пресъздаде усещането за неповторимост на момента, да акцентира и предаде чувството и очарованието на песента почти вълшебно. Фадото на Крищина Бранко не е традиционното меланхолично фадо. Без да робува сляпо на традицията, но съхранявайки най-доброто от нея, обаятелната певица вдъхва нов живот на жанра с истински оригиналната си и автентична интерпретация. Във всички свои албуми тя търси дълбоката връзка между музика и поезия.

Като говорим за живота и музиката на Крищина Бранко, говорим за човек, който живее и "диша" фадо, както пее великата Амалия Родригиш в една от своите песни. Фадото пресича пътя на родената в Алмейрим през 1972 Крищина почти случайно. "Започнах да пея на шега една вечер на приятелска забава", обича да си спомня днес вокалистката. Тя знаела няколко фадо песни, тананикани навремето от дядо ѝ, но не подозирала, че именно те ще определят нейната съдба. По онова време тя се увличала по-скоро по Ела Фицджералд и Били Холидей, отколкото по Амалия Родригеш. Когато навършила 18 години, нейният дядо ѝ подарява албума "Rara e Inedita" на Амалия Родригеш. Този жест ще промени живота ѝ завинаги...

Преди да се качи на сцената за първи път в Амстердам през 1996, Крищина не си представяла, че ще пее професионално. До 24-годишна възраст се стреми към журналистическа кариера. Може би затова стиховете и думите винаги са имали водещо място във всичките ѝ албуми. Тя избира и пее поетични творби на Камойнш, Песоа, Давид Мурао Ферейра, Жозе Афонсо, Пол Елюар, Лео Фере и Алфонсина Сторни - това е нейният начин да почувства фадото.

Седемнадесет години на сцената, 13 албума и множество вдъхновени концерти по целия свят - този богат артистичен път Крищина Бранко запечатва в ретроспективната програма Idealist, която ще представи в Пловдив. Подборът за тази програма е доста труден, тези седемнадесет години са свързани с безброй спомени, радости, професионално израстване, благодарност и почит към всички онези, повярвали в певицата, и извървели дълъгия път заедно. В репертоара са както класически пиеси, маркиращи върховете на професионалния ѝ път, така и нови композиции, които доказват, че Крищина Бранко днес повече от всякога има какво да каже и го казва по своя красив и завладяващ начин. Така, само както тя умее.