Снууп Лайън за тревата и миналото на гангстер

Неговият предстоящ реге-албум Reincarnated ще излезе в iTunes на 23 април, а междувременно звездата участва в нов документален филм, който също носи името Reincarnated (от англ. "Прероден").

В най-новото си интервю Снууп говори за това защо се е увлякъл по растафарианството, разказва за гангстерското си минало, диетата му от ганджа и много други интересни неща.

Защо реши да преминеш от хип-хоп на реге?

Искам да правя музика, която отправя по-позитивно послание. Музика, която може да бъде чута и предадена нататък като послание. Не мисля, че хип-хопът като стил постига тези цели за мен. Исках да се отправя към друг стил музика, в който мога да изразявам себе си свободно и изцяло по позитивен начин.

Във филма изглежда сякаш малко съжаляваш, че си бил част от най-агресивната ера на хип-хопа.

Не, нямам никакви съжаления. Просто исках хората да знаят, че бях на фронтовата линия в едно от най-опасните времена за хип-хоп музиката, в един от най-опасните рап-лейбъли. Обичам всеки един момент от този етап - и лошите, и добрите. Ала сега, след като мога да обърна поглед назад, решенията ми са обвързани не с това, което съм бил, а с това, което съм в момента.

Казваш, че виждаш повече прилики между теб и Боб Марли.

Определено... и двамата обичаме да разпространяваме позитивни послания чрез музиката си. И двамата сме миролюбиви и сме гласът на хората. Разполагаме с много влияние и разбираме какво означава това. Опитвам се да остана на същата линия, на същото ниво както Боб Марли, защото знам какъв символ е той и неговата музика.

Какво ти харесва в пушенето на марихуана? Защо предпочиташ тази дрога пред всички останали?

Не я харесвам толкова, просто имам нужда от нея. По-скоро е необходимост, отколкото удоволствие. Тя оказва ефект върху духовното, умственото и физическото ми състояние, кара всичко да върви по-плавно.

Открил съм, че когато хората се разболеят от нещо - било то рак или нещо по-малко опасно, масово се обръщат към медицинската марихуана, за да си помогнат. Ала ако се грижиш добре за себе си и правиш каквото е редно, няма нужда да стигаш до този етап.

Според някои слухове пушиш по 80 коза на ден. Вярно ли е това?

За който ми брои всяко пафкане, сигурно е вярно. Аз не броя и никой около мен не го прави. Може би понякога достигам до тази бройка, а понякога - не. А понякога сигурно я надвишавам. Зависи от това къде съм. В някои части от света няма хубава трева, така че се ограничавам, защото не искам да пуша боклуци.

Харесва ли ти тревата в Ямайка? Със сигурност е по-различна от тази в Америка...

Всичко там е органично и идва право от природата, няма THC, добавки или консерванти. В Америка използват много тетрахидроканабинол.

Значи предпочиташ тревата от Ямайка?

Предпочитам THC-то. (смее се) Пристрастяващо е.

В началото на филма споделяш, че искаш да избягаш в Ямайка, защото в Америка научаваш само "половинчатата истина". Дай пример за това?

Ами да вземем например историята. Когато ходиш на училище в Америка, те учат на история. Ала чия е тази история - на негрите, на белите, на азиатците? Определено не е нашата история.

Обаче те учат на тази история и после продължаваш с живота си, опитвайки се да разбереш какво от това, което си научил, реално ще ти помогне и се чудиш защо въобще е трябвало да вземеш изпита по тоя шибан предмет, за да завършиш гимназията? Трябва ли да учиш сериозно, за да знаеш какъв е произходът ти и какви са хората от твоя народ? За това говоря.

Коя беше най-лудата ти нощ в Ямайка по време на трите седмици записи?

Имаше няколко... Не знам дали някоя определена изпъквам защото за мен "лудата нощ" не е чак толкова луда, вече съм видял всичко. Затова е просто обикновена. Ала за хората около мен вероятно е имало доста луди нощи.

Една от ключовите сцени във филма разказва за това как си посетил Тупак в болницата точно преди да умре. И все пак, не споменаваш за това пред интервюиращия. Какво му каза тогава?

Защо си мислите, че ще кажа на вас? С режисьора обсъждахме това 3 седмици и половина! Беше просто нещо много лично, вие какво бихте казали на някой приятел, за който знаете, че може би повече никога няма да видите? Какво бихте казали, ако знаехте, че всички сте се объркали?

Не си спомням точно какво съм му говорил, просто се опитвах да се свържа с духа му и да го накарам да разбере, че го обичам въпреки всичко.  

Част от филма е посветена на Луис Фарахан и неговото въздействие върху теб. Как той повлия на възгледите ти?

Фарахан се появи в много важен етап от живота ми - когато убиха Ноториъс Биг и много хора предполагаха, че аз ще съм следващия. Не се страхувах, но имах нужда от напътствие как да постъпя. Тогава се свързах с него и му споделих притесненията си и той предложи да се срещнем.

Направихме срещата, след което организирахме събитие, в което всички рапъри седнахме на една маса, казахме си каквото имахме да си казваме и си стиснахме ръцете. Това ме накара да оценя много Фарахан, защото постъпи като истински гангстер: обедини ни, накара ни да прекратим враждата си и да продължим напред.

Хората постоянно го критикуват, но когато играта загрубее, Фарахан се намесва и оправя ситуацията, за да можем всички да дишаме спокойно. Когато става въпрос за хип-хоп, това е нашият лидер. Той е единственият човек, на когото всички се възхищаваме, уважаваме го дори повече от президента.

Защо въобще реши да правиш документален филм? Доста рискован ход е да направиш филм за себе си.

За мен никога не е било рисковано, защото откакто се помня, винаги съм бил искрен и откровен. От самото начало си признах, че съм продавал наркотици и съм участвал в оргии. Нищо не съм крил, защото не искам в последствие някой да го разбере. Във филма влизам дори по-дълбоко и разказвам истории, за които никога не бих говорил и разкривам всичко както си е, защото хората заслужават да го знаят.

Колко време мислиш, че ще останеш Снууп Лайън?

(Пауза и широка усмивка) Мисля, че със сигурност ще пусна още един албум под този псевдоним, просто защото ме кефи, пък и в този албум не успях да направя някои от нещата, които ми се искаше. Това не е някаква поза, а е част от това, което съм. Това е моето послание. Ала ако някога отново реша да се върна към гангстерския рап, вратата все още е отворена.

Беше страхотен в ролята на Хъги Беър в "Старски и Хъч". Ще видим ли още от актьорските ти заложби?

Със сигурност, макар че ще бъда в по-голяма степен създател и ръководител на ролята, която ми приляга. Не ми харесва идеята да участвам в касови филми, които печелят адски много пари, с малка роля, която не ми носи почти нищо. Не ме кефи тази перспектива. Ако се справям с някоя роля добре, искам да получа заслуженото за нея.

Каква е мечтаната от теб роля?

Сериен убиец или адвокат. Един адвокат трябва да разполага с интелект, умения да води разговор и силен характер. За мен това е в основата на актьорската игра. Всеки път, в който съм влизал в съда, съм се изправял пред адвокати, които или са ужасно зле, или го раздават на лоши момчета.

Ама ако се правиш на лошо момче, трябва да имаш стил, прическа, да си натокан и да не се страхуваш да налагаш мнението си. Що се отнася до ролята на серийния убиец... ще ми даде възможност да направя някои неща, които винаги съм искал да опитам - като например да прережа гърлото на някоя кучка. (смее се)