КЗП забрани подвеждаща реклама на храни „за деца”

Комисията за защита на потребителите е установила, че производители на хранителни продукти позиционират върху етикетите на стоките си различен тип послания, които внушават на потребителите, че въпросните стоки или серии от стоки са ориентирани предимно за децата. Пред БНТ Маргаритов посочи, че някои потребители умишлено използват наименования на известни герои от детски приказки, умалителни имена на самите производители или пък за ясно посочват, че продуктът е "за деца", съобщи Нюз. бг.

При проведената проверка на КЗП е установено, че продуктите "за деца" не се отличават от останалите продукти, на които няма такъв надпис, което според КЗП е заблуда. Важен е и фактът, че когато става въпрос за деца, родителите стават много чувствителни и са склонни да купуват продукти, специално предназначени за подрастващи, защото те били по-качествени и полезни. Имайки предвид точно тази чувствителност, от КЗП определиха действията на потребителите като примамващи и заблуждаващи.

Между стоките с заблуждаващи надписи попадат колбаси, лютеница, майонеза и други продукти, които има широко потребление и при които има реална опасност родителите да се заблудят, че ще купят на децата си нещо различно от това, което консумират самите те. Според Маргаритов нито в България, нито на европейско ниво няма законов акт, който да въвежда различни стандарти, с които продуктите да бъдат съобразени, за да могат да бъдат съответно и диференцирани.

КЗП съобщи, че не става въпрос за конктретна опасност за здравето. Установена е нелоялна търговска практика на заблуда. КЗП е излада заповеди за забрана на тази практика на всички потребители, при които е била установена подвеждащата практика. По закон санкциите за подобно нарушение могат да достигнат до 30 хил. лв.

Припомняме, това не е първият случай на подобна практика. В края на 2015 година в Австралия беше установено, че голяма британска фирма, занимаваща се с производството на противовъзпалителни и антигрипни лекарства, подвеждала потребителите си. Фирмата предлагала продукти, предназначени за различни болки, но различие в състава на медикаментите нямало.

КЗП също е разглеждала подобни казуси, в които е установено, че има несъответствие между посоченото на етикета и реалното съдържание на продукта. Като пример Маргаритов посочи, че български вносител на чужд продукт (песто) не е посочил на етикета, че в него се съдържат алергени.